Децата са изключително чувствителни, затова техният сън зависи от много фактори, а не само от това как е организирано самото спане. Психологическото състояние на майката, отношенията в семейството, сложни житейски ситуации и много други неща могат да оказват влияние върху психиката на детето и съответно върху неговия сън. Темпераментът на детето също има много голямо значение и при някои темпераменти има много по-голяма вероятност да има смущения в съня, особено в кризисни моменти – при растежни скокове, никнене на зъби или регресии в съня. Въпреки това сънят на всички деца може да бъде подобрен, независимо от гореизброените неща.
Режим и полезни навици за здрав сън
За истински режим по часовник обикновено говорим след 8-ия месец, когато детето минава на две дремки. Тогава можем да създадем относително твърд режим, който ще помага на детето да спи по-добре. До 8-ия месец много повече следваме бебето и затова говорим за дневен ритъм, който е съобразен с нуждите на бебето. От първите дни след раждането бебето се сблъсква с огромно количество стимули – слухови, зрителни, тактилни, температурни – и има нужда от достатъчно сън, за да ги обработва.
Затова най-важното нещо, което е необходимо да спазваме през първата година, за да осигурим бързо и лесно заспиване на бебето, както и дълбок и спокоен сън, е това, което наричаме време на бодърстване. Времето на бодърстване е интервалът от време от момента, в който бебето се събужда до пълното заспиване за следващата дрямка или нощния сън вечер. В първите два месеца времето на бодърстване е много кратко и на практика бебето не може да будува повече от 1 час, без да се превъзбужда. Защо се случва така? Нервната система на бебето е незряла и процесите на възбуда значително преобладават над тези на забавяне до тригодишна възраст.
Ако бебето будува повече, отколкото може да понесе неговата нервна система, то много бързо се превъзбужда и започва да отделя повече стресови хормони – кортизол и адреналин – за да остане будно. В първите месеци това води до плач, трудно и дълго заспиване, по-кратки дремки, заспиване и събуждане с плач, както и до необходимост да му се помогне допълнително да се унесе – с люшкане, разнасяне и по всякакви други начини. След 10-ия месец надминаването на интервала на будност често води до “весело” превъзбудено състояние, в което изглежда сякаш изобщо не му се спи и често подвежда родителите.
Елена Чапалова, консултант по детски сън