Вероятно има някакъв проблем с мен, вероятно следродилна депресия или нещо такова и търся насоки. Плача на бебето изключително много ме фрустрира, панирам се, искам просто да спре. Не говоря за ежедневно, при смяна на памперс например, или ако е гладно, ами например когато искам да го приспя и оставя на леглото му, обаче той се буди при оставянето и това се повтаря, аз вече съм изнервена, или реве защото не му давам да си играе с контакта и аз го махам от там, той пак ходи и така 30пъти. На 8м е синът ми, ако има значение. Неговият рев още отначало доста ме панираше и затова и не е имал ситуации, в които да реве, но с порастването все повече има такива и той проявява характер още от сега. Та помощ, към какъв специалист да се обърна, книга или нещо подобно? Много го обичам това малко създание и искам да съм пълноценна за него. Според мен не е нормално да се нервирам, защото реве.
Здравейте! Много е мъничко детенцето ви все още, за да разбира, че например нещо е опасно и не е за игра в момента. Огромна част от комуникацията на бебетата минават и през плач, а не само през смях (за жалост). Но това е техният начин да кажат, че нещо не им харесва. На тази възраст всичко минава през интересите им и ние като майки наистина разбираме колко е трудно да сме винаги забавни за децата си и да правим така, че целият им ден да е бил полезен за тях – да си майка означава да си многопрофилен, вечно работещ герой!
Разбира се, че е нормално плача на детето да ви фрустрира, особено, ако сте направили всичко възможно да му осигурите забавление. Природата ни е такава, че, когато чуваме детето си да плаче, ние влизаме в режим на решаване на проблема – но, ако видимо няма такъв, това е изнервящо. Това са периоди и те отминават. В такива моменти балансът и спокойствието, също и търпението, са ви първи приятели. Имахме среща наскоро с Елена Дражева – психолог и психотерапевт, на тема: Разглезваме ли децата си? В случая темата на срещата не е по вашия въпрос, но във видеото, което ще приложа най-отдолу има много точни отговори на подобни въпроси, без да се уточнява, че родителите не искат децата им да плачат – мисля, че това е при всеки. Елена обяснява, че всъщност децата, особено на възрастта на вашето, наистина имат нужда от много малко, за да им е интересно и често ние, в стремежа си да запълваме времето с развиващи за тях неща, хабим много енергия, а сме можели просто да се отпуснем и да редим кубове например. Ние като родители често се престараваме и очакваме от децата си в бебешка възраст да разбират това – рано е още. Най-важното е да не допускате да влизате в омагьосан кръг – ако вие сте напрегната, бебето ще е напрегнато, защото ви усеща, и тогава вашето напрежение ще нарастне. Дайте си спокойствие на вас самата, за да имате сили. Опитайте в моменти на фрустрация просто да вдишате дълбоко, да гушнете детето и да си кажете, че всичко е наред, защото то е. Това, което споделяте не е депресия, а просто майчини преживявания. Нормално е. Изморена сте и имате нужда от почивка, но можете да релаксирате с бебето. Просто не изисквайте от себе си да сте на 100%. Бебето ви ще е щастливо, просто да бъде покрай вас.
Прилагам видео, което силно препоръчвам да гледате, макар и да не е по вашата тема. Има много ценни примери и съвети. Оставаме на разположение.
Кристина Бомбева от 1 наум