По-често страдаме от въображението си, отколкото от реалността

„Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. По-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността“ Сенека

Всяко голямо нещо в живота на човек е свързано с много страхове, опасения и колебания. Особено когато говорим за децата. Затова бременността често е осеяна с тревоги, всяко нещо, което не е в съвършената норма ни побърква и кара въображението ни да чертае мрачни сценарии. Болестите ни побъркват и всяко дребно неразположение на децата ни, ни кара да предприемаме мерки за бързото им решаване. Човек се лута между усещанията си и се чуди дали страхът е предчувствие или просто е толкова силен и голям, че обзема целия му вътрешен свят и започва да вижда неговите плашещи знаци навсякъде. Откъдето усещането за наближаващо зло се засилва. Появяват се суеверия и какво ли не. И така се завъртаме в омагьосания кръг, който може да ни побърка, да ни накара да забравим тотално кои сме, какво знаем и какво е правилно и продуктивно в дадена ситуация. Така не можем да вземем адекватни решения, защото колебанието и дилемата са така еднакво силни, че трудно можем обективно да ги претеглим. И тогава идва фатализмът. Дали можем да направим нещо, за да променим обстоятелствата, или не – съдбата си е съдба и няма какво да я спре.

За мен истината все още е някъде там. Но това, което разбрах със сигурност е, че човек трябва да се опитва с всички сили и средства да се бори с обстоятелствата. Да действа повече, отколкото да предчувства. Ако не за друго, поне за да знае, че е направил всичко по силите си и оттам нататък е оставил нещата на Съдбата, Господ, Провидението или каквото друго нещо се появява в моментите на ГОЛЯМ, ПАРАЛИЗИРАЩ и ОПУСТОШИТЕЛЕН СТРАХ. Това искам да знаят и децата ми. Че трябва да не се отказват да търсят изходи. Всяка ситуация е урок и всичко, което правим, има значение. За разлика от чакането и празните терзания. И да се опитват да отхвърлят страха и да не отиват в тази страна. Бях там почти 9 месеца. Много е тъмно и е пълно само с безнадежност и самосъжаление. А те не са продуктивни. Само ни правят слаби и безпомощни.

Майката на Филип и Ян 

2020-03-19T14:59:32+00:00февруари 29th, 2020|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.