Аз ли подценявам детето, или другите родители надценяват своите? Постоянно чета коментари от типа на “Когато синът ми беше на 1г и 3м, му обясних че Кума Лиса е изяла бибата и той повече не я потърси!”, или “Когато дъщеря ми беше на година, й казах, че не може вече да ака в памперса, и не след дълго тя спря!” или “Детето ми е на година и два месеца и като се разреве му обяснявам защо не трябва да се ядоса”.
Честно казано, моето дете е на година и четири месеца и далеч не мисля, че разбира чак такива “сложни” концепции. Определено схваща някакви прости неща. Но, ако седна да му се обяснявам, защо не трябва да се ядосва, далеч не мисля че ще схване какво му говоря. Та, подценявам ли го?
Донякъде всички нямаме реална преценка за децата си, както и за самите нас. Това зависи от нашите очаквания, или свободата ни от такива – второто е за предпочитане. Това е много тясно свързано и с гледната ни точка и това, което искаме или не искаме да видим. Просто имайте 1 наум, че децата се развиват с различни темпове. Едни проговварят по-рано, други по-късно, а след това на 3-4 години не може да затворим устите, както на първите, така и на вторите. И тогава се чудим защо е било цялото това състезание. Но в ситуациите, които сте дали за пример, реално нещата са в контрола на възрастните, а не на децата. Предали са бибата на Кума Лиса и повече не са я показали. Махнали са памперса и повече не са отстъпили. Отказали са нощното кърмене и повече не са предложили гърда. Това, че детето е разбрало и е спряло да търси е въпрос на родителска гледна точка, а не детска. И една такава история, преразказана между възрастни, звучи по съвсем различен начин според визията на разказвача и на слушателя. Има хора в обкръжението ни, които трябва на всяка цена да живеят в съвършен свят, но това е техен казус. Ние решаваме как да приемем казаното от тях и не спираме да си напомняме ежедневно, че всеки човек, всяко дете, всяка личност са различни, уникални и неповторими.
Екипът на 1 наум