Прекалено привързаност

Здравейте, дъщеря ми е на 2 г., и от около 2 месеца изведнъж, от нищото, започна да изпада в страшна истерия, ако тръгна да излизам без нея. Дори ако се затворя в банята започва да плаче пред вратата. Постоянно ме следи дали съм си вкъщи и не иска да излиза само с татко й или с баба й, с които е много свикнала по принцип… Преди това съм я оставяла много пъти с тях и не е имало никакъв проблем за ден, два дори. И най-лошото е, че започне ли да плаче и пищи за мен не се успокоява от нищо и истерията може да продължи повече от час. Все още не ходи на ясла, но по принцип всеки ден е с много деца на нейната възраст по площадките и никога не е имала проблеми с общуването. Според Вас период ли е, или психологически проблем? Трябва ли да търся специализирана помощ, или да изчакам това да отмине от самосебе си?


Казвате „от нищото“, но дали наистина е така? По принцип, ако детето вече има опит с оставяне при друг човек (както сте написала), то подобна рязка смяна на поведението може да изглежда доста озадачаващо. Помислите за някой детайл, нещо, което може да Ви се струва изключително маловажно, но да е причина за тази промяна – може да е някоя случка непосредствено преди последното отделяне от детето, неприятен момент докато е била отделена от Вас, или разговор, който да е дочула, и уж не разбира съвсем. Вие работите ли и откога? Откога възнамерявате да я пуснете на ясла и имали ли сте вече разговори с нея (макар мъничка) какво й предстои? Изобщо, търсим каквато и да е промяна около детето в последните 2 месеца – сваляне на памперс, отвикване от биберон, промени в ритуалите по заспиване и т.н., или промяна, свързана с Вас – работа, конфликтна ситуация…
Ако пък съвсем не можете да свържете възникналия проблем с нещо конкретно, то би могло да става дума за малко по-остра поява на т.нар. бебешки пубертет, въпреки че той по-скоро е свързан с една цялостна промяна у детето, не толкова със ситуация на раздяла с майката. Важно е също така дали тя по принцип трудно се успокоява, ако нещо я раздразни, или досега е била спокойна, и това е нещо съвсем ново за Вас? По принцип около 2-та година започва активното изграждане на образа за себе си. За децата това означава, че се усещат вече като личност, отделна от мама (защото ясна е силата на тази връзка) – възможно е тя да възприема това своеобразно „отделяне“, порастване, като застрашаващо. Можете да обясните смисъла на самостоятелността, на това да си „голяма“ – да, мама няма да е толкова около теб, но колко много неща можеш да се научиш да правиш!
Оттук нататък проследете какво се случва в идните седмици, дайте си време; ако е период, той постепенно ще отшуми. Ако детето е добре адаптирано за възрастта си с връстници, то значи не би трябвало да има дългосрочни затруднения.
Децата действително имат своите си периоди, понякога сякаш непредизвикани от нищо конкретно, но с търпение и обяснения нещата се подреждат. Ако скоро предстои да влиза в ясла, хубаво е да й дадете някакви думи за това – тя няма да разбере всичко конкретно, но ще разбере смисъла, ще чуе, че Вие говорите за някаква промяна и това ще я подготви.
Ако все пак проблемът продължава твърде дълго или се задълбочи, то винаги можете да направите ново запитване. Оставам на разположение засега, и Ви желая успех!

Елена Мечева, психолог към център „Детско развитие“

2019-09-21T10:39:43+00:00септември 13th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.