Приучване към гърне

Oпитвам се да създам тоалетни навици на сина ми, но без особен успех. Той е на 1.6 г. и все още е с памперс. Слагам го на гърне два пъти на ден, сутрин и следобед, когато по принцип знам, че е „голяма нужда“, но той седи на гърнето и след като стане и сложим памперса, тогава свършва работата. Обяснявам, говоря… нищо не помага. Смятам да изчакам лятото и да сваля памперса отведнъж, като изцяло го държа без него през деня и нощта. Напоследък чета обаче, че не е добра идея да се опитвам да го свиквам преди да е навършил 2 или дори 2.6 г. Защото може да се отрази на психиката му и защото децата преди това не са способни да се контролират. Според педиатъра ни, в момента, в който детето може самостоятелно да се изкачва и да слиза по стълби, вече е способно да контролира сфинктерните си мускули и тя много активно ме съветва да започвам да правя опити за махането на пелената, тъй като постоянно имало уроинфекции, предизвикани от еднократните пелени. Моля за съвет!


Добра идея е да се използва визуален стимул – могат да се използват картинки, като за начало се изработят 3 картинки, на които е изобразено:

1. дете, което показва, че му се ходи до тоалетна, 2. дете, седнало на гърнето и 3. дете, което става от гърнето и си вдига панталоните/мие ръцете. Добре е изображенията да бъдат поставени на нивото на очите на детето, във всекидневната или където си играе, за да ги вижда често.

Важно е да се обърне внимание, че за да усвои детето тоалетния тренинг, трябва първо да е усвоило думите и разбирането за това действие. Ако детето не знае какво е гърне (познато и като „ку-ку“), то няма как да очакваме от него да пожелае да го ползва, същото важи и за споделяне на самата тоалетна нужда (малка или голяма). Подходящо би било и проиграване на ситуацията с помощта на плюшена играчка или кукла, за да се провокира интерес и да се създаде достатъчно добро разбиване при детето за смисъла и последователността на случващото се. В края на успешното ходене на гърне е добре винаги да има момент на поощрение за детето, докато не се превърне действието в рутина.

Милица Соколов, ерготерапевт и Маргарира Габровска, специалист ранна детска интервенция

 

2019-03-21T11:26:39+00:00март 24th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.