С една дума – босо.
Общоприето мнение е, че носенето на обувки стимулира и подпомага прохождането. Преди няколко десетилетия се налага схващането, че детското краче е със слаба мускулатура и има нужда от допълнителна подкрепа, когато детето се учи да ходи. Така се появяват „подкрепящите обувки“ – твърда подметка, твърда пета, обхващане на глезена.
Изследвания от последните няколко години, обаче, показват точно обратното. Обуването на крачетата в стегнати обувки с твърда подметка и пета, по-скоро пречи на естественото развитие, подтиква децата да стъпват повече на петата си, която трябва да понесе цялата тежест на тялото, вместо да участва цялото стъпало, може да доведе до деформации в по-късна възраст.
Крачето на прохождащото дете е подплатено с мастни възглавнички, защото природата е заложила детето да прохожда босо и тези възглавнички го пазят от болка. С ходенето те се стопяват. Във възрастта на прохождане, ставите са много еластични и детските крачета се кривят навътре и навън. Когато започва да се учи да ходи, мускулатурата и сухожилията са още слаби, но с времето стават все по-силни.
Съвременните педиатри и ортопеди вече препоръчват децата да прохождат боси. Според изследвания на експерти от последните 10 години, босото ходене помага на прохождащото дете да подсили мускулатурата си, да държи главата си изправена, защото крачетата му усещат терена, което от своя страна намалява риска от увреждания на гръбначния стълб и в крайна сметка, помага на детето да придобие значително по-добра координация.
Разбира се, детето не може да ходи босо навсякъде, което води и до появата на минималистичните обувки. Концепцията при тях е да са максимално близо до босото ходене, като в същото време просто да предпазват от зацапване, нараняване и различни инфекции.
Майката на Филип, след консултация с д-р Олег Младенов, ортопед