Няма как да не те попитам за моралната страна на въпроса за детето. Говорим за щастието на жената и за нейната пълноценна роля на майка, ако това е което желае. Ами детето? От опита ти, личен и професионален, какво значи да си дете на самотна майка по желание?

  • Както по-горе споменах, убежденията на жената са решаващи, за това как ще расте детето и дали то ще се чувства пълноценно в семейството си, такова каквото е. Важно е да се обясни още от най-ранна възраст, на език, съобразен с възрастта, че то е напълно нормално и че семействата могат да бъдат съставени по най-различни начини. И че неговото засега е съставено от майка му и от него/нея и евентуално, ако има други членове от семейството на майката. И че той няма баща, а има донор. Ако детето расте с тази мисъл, не мисля, че ще има проблеми. Проблеми могат да възникнат, ако детето е лъгано и впоследствие разбира как се пояавило на този свят. Също и ако самата майка чувства, че семейството им не е пълно и че липсва бащата, за да стане то пълно. И неосъзнато, по начина, по който ще говори и ще се държи, ще накара детето да чуства, че е лишено от някой важен за него човек.

Как стои въпросът с ролите на майката и бащата и какво е най-правилното поведение, когато говорим и обясняваме тези неща с детето? – горе обяснявам, мисля че няма смисъл от този въпрос

Нашето общество е консервативно. Но това решение е авангардно не само в пределите на България. Как се справяш с общественото мнение?

  • В интерес на истината, лично мен хората ме изненадаха приятно. Срещнах по-скоро разбиране и одобрение, отколкото неодобрение от тези, които знаят за сина ми. Дали някой нещо говори зад гърба ми, нямам представата, но и не е важно за мен.

За едно такова решение трябва подготовка и много подкрепа, предполагам. Как се случи при теб? И какво е важно да има една жена като емоционална основа, за да тръгне по този път.

  • Така е, изисква се подготовка – умствена, емоционална, финансова и т.н. Много е важно жената да е стабилна емоционално, да умее добре да овладява емоциите си при всякакви ситуации. Този житейски път има доста предизвикателства във всичките му етапи и жените, които поемат по него трябва да умеят да ги преодоляват с увереност, спокойствие и решителност. Както споменах по-горе, важно е и да си осигурят подходящата подкрепа. Понеже знам от личен опит, колко трудности и предизвикателства могат да се появат, затова реших изцяло да се отдам професионално на подкрепата на жените, които искат да реализират сами тази толкова важна за тях мечта.

В сравнително бедна икономически страна въпросът за паричната стойност на едно такова решение също не е без значение. Колко струва реализирането му?

  • Пътят на всяка жена е индивидуален, инвестицията, която може да е нужна, ще е различна в зависимост от това, какви и колко процедури ще те се извършат, докато забременее. Инсеминацията не е скъпа, но ин витро процедурата е скъпа. Не знам дали всяка клиника и болница има фондове, но поне там където бях аз, имаше фонд, който подпомагаше в зависимост от определени критерии. Трябва просто да проучат различните начини за финансиране на тези процедури и дали те могат да се облагодетелстват от тях.

Обикновено искаме да се подготвим. Да сме постигнали много преди да имаме дете. Да му дадем наследство и ако може да сме го подсигурили до живот. Което в редица случаи не е с позитивен резултат. Но имаме да изминем години, за да се преборим с този комплекс. Когато родителите са двама, отговорността за това е споделена. В другия случай е само върху майката. Посилна ли е за един човек?

  • Да, разбира се. Стига човек да вярва в себе си. Моето убеждение в това отношение е, че истинските нужди на детето, за да е щастливо и да успее в живота, са много по-различни от това, което си мислят голяма част от родителите. Това, което ще му осигурите като възпитание, емоционална стабилност, вяра в себе си и собствените възможности, ценностите и убежденията, които ще му предадете са много по-важни от материалната осигуреност. Аз самата произлизам от сравнително скромно семейство и до 16-тата ми година съм работила тютюн наравно с родителите ми. Но това вместо да ми попречи, ме направи по-скоро човек, който не се бои от трудности и знае как да се бори за мечтите си, независимо от външните обстоятелства. Постигнах професионален успех, за какъвто не съм си и мечтала като малка. Живях и работих 12 години в чужбина, в глобални мултинационални компании като специалист в ИТ сферата. Направих коренна промяна в кариерата си преди 5 години и станах професионален коуч и предприемач. Не мисля, че бих постигнала всичко това, ако всичко ми беше поднесено на тепсия от родителите ми. Затова не смятам, че жените, които имат по-скромни възможности, трябва излишно да се притесняват за това какви възможности ще осигурят на детето си, бидейки самотна майка.

Какво би пожелала за финал?

  • Искреното ми желание е, всяка жена, която си мечтае да има деца и не е успяла да срещне до 32-33 години подходящ партньор в живота, да се замисли сериозно за възможността да го направи сама и да си създаде семейство без да пропилява скъпоценно време . Безсмислено е да се обричаме на самота и нещастие, да се лишаваме от несравнимата с нищо друго радост на майчинството години наред, когато живеем във времена, когато технологиите ни позволяват да реализираме мечтата си и сами. Нужно е просто да се променят някои убеждения, да се събере смелост и уверено да се вземе решението за реализирането на най-ценното нещо в живота.

Даже и да не вземат решението да станат сами майки, биха могли поне да замразят яйцеклетки докато са все още млади и яйцеклетките им са качествени. След 35 години количеството и качеството им започва да намалява и забременяаването често е доста по-трудно.

Искрено се надявам също, че родителите ще започнат да възпитават децата си, така че алтернативните методи за създаване на семейство и реализирането на желанието да станат родители да бъдат възприети за напълно нормални.

В крайна сметка нали всички се стремим за щастие, радост и любов в живота, както и да имаме семейство, с което да ги споделяме?