Майките са супер. Правят по две, три, четири  неща едновременно. Имат рефлекси на котка и са по-издръжливи и упорити от Рамбо и Роки взети заедно. Къпят се, докато мият банята. Минават с прахосмукачка, носейки бебето в слинг или раничка. Междувременно готвят, пазаруват, излизат на разходка, играят и какво ли още не. Често ще ги видите небрежно да се разхождат с дете (едно, две или три), покупки, евентуално колело…  Едновременно. Имат търпение да разказват една и съща история СТО ХИЛЯДИ ПЪТИ, само за да чуят чуруликащия смях на малчугана в края и  подканата: „Пак, мамо!“.

Това е понякога. Обикновено така изглежда отстрани. Друг път същите тези жени са на ръба. Онзи, от който се виждат хиляди чинии за миене, дрехи за пране, манджи за готвене и работни ангажименти. И две деца, които реват. Често заедно. В тези дни усмихнатите и ведри жени от първия абзац се превръщат в крещящи, отегчени и уморени създания, които нямат никакив сили, енергия и мотивация. За нищо. И това ги кара да се чувстват зле и виновни.

За мен решението на този пъзел е в динамиката. В графика и в създадената рутина, от която излизаме от време на време, само за разнообразие.

Сериозно. Замислете се, че незавсимо дали правите или не правите нещо през деня, вечер сте капнали от умора и безсъние. Има дни, дето ги пишем дъждовни и не излизаме, мотаем се по пижама цял ден, детето помрънква нервно около нас и макар че нищо не сме свършили, защото сме решили да си почиваме, накрая пак сме уморени, изнервени, недоспали и без сили. И резултатът е лош. А тези дни увличат. Когато нищо не правиш и не излизаш, на другия ден пак нищо не ти се прави и не искаш да излизаш… и така колелото те завърта, а дните минават в чакане на уикенда.  Съветът ми е НЕ ВЛИЗАЙТЕ В ТОЗИ КРЪГ!

Вместо това заложете на динамиката. Излезте, движете се, играйте, чистете, работете. Опитвайте се. Ще има дни, в които нещата като с магическа пръчка ще се подреждат. Ще има и от другите дни. Вечер пак ще сте пребити от умора, но поне ще си легнете с усмивка и удовлетворение. С времето опитът Ви ще се увеличи и хубавите дни ще са повече. А нали щастието е именно там. В обикновените дни. Които детето Ви някой ден ще нарича детство и ще си спомня с носталгия.

Майката на Филип и Ян