“Големият” ми син на 3 годинки от горе-долу 2 години, т.е беше на няколко месеца си смуче езика, прави го на фуния и го “цока”, по същото време си пипа/мачка ушите. Опитахме какво ли не – караници, да не му обръщаме внимание, говорене, купихме апаратче от ортодонт, с което да спи, слагахме му шапки и ръкавици и нищо не става. За мен проблемът е психологически, може би от махането на биберон или от стрес, уплах не знам, не мога да кажа. Може ли някаква насока и съвет!
От написаното става ясно, че симптомът е с хронично проявление и ако наистина органичната (физиологична) етиология е елиминирана, е добре се потърсят и анализират потенциални причини в най-ранното психично-емоционлно развитие на детето. В други случай, анализът на семейната динамика и ситуация, и/или промени там, може да помогнат за разбирането на симптома. В психотерапията често казваме, че симптомът не бива да се “запушва”(третира директно) преди да се разбере силно индивидуалното значение на проявлението му за детето. Ако причините останат неразбрани, дори симптомът да изчезне, остава рискът някакво патологично нарушение да се появи отново след време в един преобразуван “нов” симптом. Много е вероятно да се касае за непреработен вътрепсихичен (неосъзнат) конфликт, чийто корени могат да се търсят в първите месеци от развитието на детето, но без повече информация и среща с детето и родителя/родителите не бих могла да дам адекватна хипотеза. Моят съвет е да се свържете с детски психотерапевт за консултация. При желание, можете да потърсите някой от екипа на Детско развитие.
Надя Николова, психолог