Здравейте! Дъщеря ми е на 2г и 7месеца, без памперс, ходи в тоалетната от 1 година и от 1 седмица имаме проблем с ходенето по голяма нужда. Заболя я в един момент и се изплаши, освен, че беше явно и малко запечена. От там отказва да ходи по голяма нужда, въпреки че й се ходи. Върти се в кръг, казва, че я боли, и й се ходи, но, когато седне, пищи, плаче и се отказва. Първият път, след като това продължи 3 дни, приложихме Мелилакс за по-лесно изхождане, но за нея беше изключително неприятно изживяване, въпреки че след това се чувстваше много добре. От няколко дни е на диета – без тесто и всякакви запичащи, яде много плодове, фибри, зеленчуци, супи. Предлагам й да сложа памперс, ако иска и гърне, четем приказки, движи се и т.н. Затова си мисля, че вече проблемът е на психическа основа и моля за съвети в този случай.


Здравейте! Страхът от физическа болка сам по себе си е един от най-силните страхове, които карат тялото да се стегне, съответно прави ходенето по голяма нужда още по-трудно за малките. Освен, че трябва да наблегнете на разхлабващи храни, което вече правите, е добре да премахнете притеснението на тази тема – на теория е лесно, разбира се. Трудно е, но сваляйки тревогите, свързани с този процес, вие интуитивно ще намерите най-правилния подход за вашето дете и най-правилните думи. Вие познавате детето си най-добре от всички и знаете какво ще я впечатли. Само за пример ще дадем как на едно детенце му беше казано, че „сиропът“ (обикновен меден сироп, ако няма алергии) е сиропът, който до скоро му е помагал да се изака. Или ако не сте приемали никакъв сироп, може да си измислите такъв и да не забравите да обясните, че това е един вълшебен сироп, който прави това и това и това. Може да използвате всички любими играчки и герои да правят същото и да обяснявате това колко е важно за рибките, земята, и т.н. Не чакайте дълго, защото дори и да се храните само с разхлабващи храни и реално да не е запек, със задържането и стискането се превръща в запек. Използвайте подходи, които да помогнат преодоляването на страха. Там наблягайте – всичко, което може да я накара да поиска да се изака – всякакви приказки, измислици, истории, сравнения, поущряване. При вече нередовно ходене е трудно да се регулират нещата веднага, но с общи усилия ще се получат. Иска се и огромно търпение. Ако например сега успяват да се случат нещата да кажем на 5 дни и постепенно преминете към 4, не спирайте с всичко, което правите. Отделителната система се подобрява с надграждане. Т.е. дори и да е само страх, тя вече е потисната и трябва време да се задвижи механизма. Важно е дъщеря ви да не чувства, че трябва на всяка цена да се случи, а да е спокойна. Няма ефект излагането на детето принудително на ситуацията, от която се страхува, затова наблегнете на предварителната подготовка и говорене. Т.е, когато дойде момента и видите, че й се ходи, тя вече да знае колко ще помогне на рибките, как нейната кукла също ще ходи с нея и т.н. Разбира се, ако положението се проточи и минат дни, е добре да й помогнете, и все пак да продължите работата по преодоляване на страха. Ние като родители отдавна сме минали детската възраст и пак ни е трудно да преодоляваме страховете си, а представете си на малките колко усилия им коства това. Иска се време и постоянство. Оставаме на разположение, ако изникнат въпроси. Поздрави!

 

Кристина Бомбева от 1 наум