Здравейте, екип на 1 наум,  пиша Ви с молба за съвет и опит от други такива случаи, с които сте се сблъсквали.

Имам син на 1,3 години.От около 7 месеца се преместихме в ново жилище и се отдалечихме от хората, с които бяхме свикнали да излизаме всеки ден в стария квартал. Докато се установим и създадем нови контакти тук, стана зима и майките с деца спряха да излизат по градинки и т.н . На гости идват приятели, но не често. Семейството на мъжа ми е от друг град и рядко се виждаме и с тях, брат ми и жена му също са идвали 2-3 пъти и така изведнъж се оказа, че детето се вижда само с нас и с моите родители. Тук идва и проблемът – всеки път когато види непознат, или слабо познат човек (независимо дали е от семейството, приятели, съседи, непознати на улицата) и някой се опита да “го закачи”, усмихне му се, каже му някоя мила дума -той се разстройва ужасно и веднага започва да плаче със сълзи. Само някой да го погледне за повече от 2-3 секунди и да му се усмихне и следва рев. Така е от всички хора изключае на добре познатите му мама, тати, баба и дядо. Разбирам, че не всички деца приемат чужди хора, но да плаче и от семейството си и от всеки добронамерен мил жест насочен към него. Мислих си, че е период, но това са вече 7 месеца и не отминава.Септември престои ясла -не виждам как ще се получат нещата.  Моля за съвет и дали сте се сблъсквали и с други такива случаи. Има ли място за тревоги и търсене на специализирана помощ или ще отминат нещата и ще свикне с хората? За съжаление с моментната ситуация е още по-трудно да се вижда с хора, да не кажа невъзможно -защото ние спазваме изолацията.

Здравейте, периодът от 1 до 2 годинки е време, в което детето започва да се усеща като самостоятелен индивид. Това се случва през осъзнаване на околния свят и на факта, че мама не е целият свят. В тази възраст децата се стремят да научат максимално много за света около тях. Начинът, по който детето ще възприеме всичко и всички около него зависи от това дали заобикалящото е познато, а ако са хора дали възрастните поддържат връзка с такива, дали общуват често и т.н. Това е време, в което детето заучава социални умения и хигиенни навици. Едно от най-важните неща е да знаем, че малкото човече копира поведението на възрастните около него. Затова и често ще чуете психолози да казват, че колко тревожно е едно дете зависи от тревожността на неговите родители. Когато сте се преместили детето е било доста малко и ако не е имало някакви по-сериозни събития около местенето то най-вероятно го е приело като част от ежедневието. В практиката си това, което наблюдавам е, че родителите на деца в тази възраст, които правят подобни на Вашите важни промени, преживяват тези събития емоционално и често имат очакванията, че децата също имат подобни емоционални преживявания. Това не винаги е така. Децата имат изключително силен инстинкт за самосъхранение и са много адаптивни. Те копират механизмите за справяне и реакциите на родителите си, т.е ако малкото детенце е тревожно, нервно, изплашено първо трябва да зададем въпроса дали ние, като родители, не сме нервни, тревожни, изплашени. Има ли някаква вероятност да се притеснявате от чуждите хора, които и Вие не познавате, които искат да докоснат/играят с детето? Дори и това да не е така, плачът на детето не е нещо толкова притеснително – то се пази, изразява емоция, реагира на нещо, което му е непознато. За да промените това е добре Вие самите да общувате с повече различни хора и през Вас да вкарате тяхното присъствие в неговия живот. Предвид карантината, в която сме и невъзможността да излизаме, вариант за това е да си правите видео разговори с Ваши приятели и други деца. Покажете интерес към тях, радвайте им се и оставете детето да види това – то ще изкопира Вашата реакция. Така ще стимулирате у него опознавателни и когнитивни процеси. Относно яслата – това е притеснение на почти всеки родител. Съветът ми към Вас е да бъдете търпеливи. От текста Ви не виждам някакви индикации за проблем. Децата имат нужда да общуват с други на тяхната възраст и то ще се радва да опита нещо ново, но от Вас иска да види, че и Вие се радвате, в началото го пускайте за 2-3 часа, за да видите как ще приеме новото и докато свикне. Постепенно увеличете времето. Ако прецените, че проблемът се задълбочава ни потърсете за повече информация. Горещо Ви препоръчвам книгите на Франсоаз Долто. Тя описва подобни проблеми и дава много ценни насоки на родителите. Надявам се, че в този текст ще намерите отговор на Вашите въпроси.

д-р Галина Кабаджова, психотерапевт

Аз като майка бих Ви насочила да потърсите някоя книжка (или с играчките) и да се опитате да разиграете ситуацията. Да показвате как играчките са приятели и колко е хубаво да играят заедно. Да връщате детето към ситуацията: “Ти днес се разплака много, когато дядото на улицата ти се усмихна и искаше да те погали. Сигурно се уплаши от него. Но всъщност той искаше да ти покаже, че те харесва.” Също вървейки навън и разминавайки се с най-различни хора да обговаряте непрекъснато всичко: “Виж тази жена е тръгнала на пазар, влиза в магазина и ти се усмихва, това значи, че ти се радва. Искаш ли и ние да й се усмихнем.” Знам, че сега това вероятно Ви се струва сякаш си говрите сама, но истината е, че те разбират доста и само след два-три месеца ще видите колко много от това, което сте му обяснявали всъщност е достигало до него. Вероятно и отговора на психолога ще е в посока дозирано да въвеждате нови хора (когато това стане възможно) и постепенно да разширявате кръга му от познати, на които то реагира добре. Отначало това може да е само с продавачи в магазини и т.н. Да се опитате да ходите на едни и същи места и да му създавате някаква предопределеност – сега ще ходим да си купим хляб и ще поздравим продавача, ще му се усмихнем и след това ще му благодарим…

Майката на Филип и Ян