Имам нужда от съвет от ерготерапевт относно ходенето на гърне. За първи път сложих синa някъде около 8-ия месец и веднага се изходи по малка нужда, въобще не беше нужно да се обяснявам много. И всичко вървеше чудесно, сутрин ставаше и си акаше в гърнето без проблем. Но отидохме при бабата и дядото за две седмици и не знам заради смяната на мястото ли, нещо там ли не беше наред и го изплаши, но спря да иска дори да сяда. Всичко правех както и вкъщи го правехме. Това беше малко след като навърши година. И чак отскоро, сега е на 2 г., успяхме поне да го накараме да сяда на гърнето като му пускаме филмче. Но все още нищо не прави в гърнето. Четем приказки за Каю, който ползва гърне и няма нищо против, казваме “браво, Каю”, но пак не иска. Сега заради зимата ме е страх да пробвам да махна памперса и ще го направя като се затопли, но поне до тогава да започне да ходи на гърнето. Ще ме посъветвате ли нещо, благодаря Ви. Забравих да кажа, че много често след сън е сух и ако го сложа на гърнето ще стои, но ще свърши работата чак като му сложа памперса. Случва се и след разходка навън пак да е сух, тоест може би час, час и малко. Но все още не ми казва като е наакан и не му пречи да стои така. Благодаря Ви много предварително!
От описаното от Вас, звучи че правите всичко както трябва, последователно и с нужното постоянство – на 8 месец старт с тренирането, предполагам и много изблици на радост, когато “работата” е свършена в гърнето, четете и разглеждате книжки на тази тема, докато детето е на гърне, което е супер. Не се отказвайте, в правилната посока сте. Вероятно сте права, че смяната на обстановката е провокирала и спирането на позлване на гърне, но нека това не Ви обезкуражава, бъдете търпеливи и последователни.
Моят първи съвет е да се опитате да не пускате филмчета, докато детето е на гърне, защото фокусът на детето се измества и то свързва сядането с гледане на филмче, а не с истинката цел (аз разбирам защо го правите и не Ви упреквам , но лека полека махнете филмчетата (пр. сяда на гърнето и отлагате филмчето с примерно 30 секунди, на следващия ден с 40 сек., и т.н.).
Чудесно е, че след сън е сух памперсът, явно рефлексът за задържане е на лице, чудесно!
Друга идея, която мога да предложа, е да пробвате да слгате детето на тоалетната чиния, с помощна седалка или без (много деца не харесват това, но Вашето може това и да чака), може да сложите три снмики на дете, което сваля панталоните си, дете седнало на гърне/тоалетна чиния с книжка и снимка на дете, което двига панталоните си. Тези снимки може да са закачени на велкро или на тиксо, детето само да ги поставя, маха когато е свършило всяка една от стъпките. Идеята е да има визуален стимул, за да му няпомня какво прави и заедно с това да е забавно, може снимките да са с неговото лице, още по-забавно.
Предложете на детето да играе с кукли/плюшени играчки и да ги слага на гърне, да им маха памперса, т.е. да моделирате през играта.
Не се тревожете, не е късно, всяко подобно трениране изисква време и търпение, не се отказвайте, нужно е да се доверим повече на децата, няма една обща рецепта, наблюдавайте детето, то ще Ви подскаже.
Руслана Анастасова, ерготерапевт