Съвременната диагноза: СВРЪХЗАДОВОЛЕНОСТ

Свръхзадоволеност. Ето това е най-голямата болест, от която страдат съвременните деца. Новите деца искат да искат. Всеки се сравнява с другия. И иска да има всичко. Всяка липса ние родителите чувстваме като лична вина и отговорност и гледаме да я снабдим. Много често възприемаме израза „скучно ми е“ като упрек към нас, родителите. И започват опитите за анимация. Точно от тук идва тази тенденция към бързи решения. Скучно ми е и пускам телевизора. Скучно ми е, хващам телефона… Бързи, но смлени решения, които ангажират един, два, три или повече часа и буквално изяждат времето. Другият вариант е да купуваме безсмислени китайски играчки, които омръзват след няколко часа, но ни осигуряват известна автономност. Дали екран или музикална играчка, която пее, свири, танцува и т.н. – разликата не е съществено голяма. Обикновено едните играчки с годините преминават в други. Стойността им се увеличава и ни вкарва в капана на бездънната яма, която няма напълване.

Тук идва и другата клопка. В желанието си да прекараме малко време без детето, за да свършим някоя дребна или пък важна работа, или просто да си починем, прибягваме до „съвременната бавачка“ – екранът, или до лакомство, нова играчка и така ние, възрастните, на свой ред вземаме лесното решение. Което е за сметка на детето.

Трябва да знаем, че скуката не е нещо лошо. Защото точно скуката ражда креативността. Ако поразсъждаваме малко повече в тази посока, ще си дадем сметка, че скуката ражда и самостоятелността – другата проблемна точка в поведението на съвременното дете. Затова не се притеснявайте да оставяте детето да скучае. Да е недоволно и дори сърдито от това. Ще берете плодовете на тези усилия в бъдеще, уверявам Ви!

Разбира се, че не можем да лишим децата си от забавление, от телевизия, таблет и телефон, сладкиши и играчки. Не е естествено за времето, в което живеем. Но не бива да се заблуждаваме, че децата учат английски от Baby TV, че няма проблем, когато програмите са образователни и че час, два, три и повече на ден е нормално време за губене пред екраните.

Да, не можем да спрем „гората да се разлиства“, но можеем да се опитаме да ограничим щетите, като се въоръжим с воля и търпение да устоим на желанията и да задоволяваме само нуждите.

Майката на Филип и Даниела психолога Даниела Пехливанян, п време на лекция за „Детето днес“, проведена в Бургас

2019-12-29T10:44:54+00:00декември 28th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.