Здравейте!
Бихте ли споделили дали сте се сблъсквали със същото като мен и какво мислите за следната ситуация: детето ми е на 1 год и от около два месеца аз не мога да го приспивам спокойно. Винаги е с много рев и едва успявам да го приспя (и през деня и вечер), а с баща му няма този проблем. Правим едни и същи неща, за да го успокоим и приспим, просто с мен не се успокоява. В същото време цялото му поведение, когато аз съм при него, е различно – като вляза в стаята оставя другите, идва при мен, хленчи и иска да го гушкам (но понякога продължава да хленчи и след като го взема), разстройва се, когато изляза. Само ми казват, че като се появя и развалям дисциплината. Четох, че е нормално да търси повече майка си, но в такова поведение ли се изразява това търсене? Защо не дава аз да го приспивам? Доста е подтискащо, нали уж мама трябва да може най-добре да си успокои детето…
Благодаря на отзовалите се!


Може би приспиването също е вид раздяла с мама? И детенце си реагира на това с отказ? Всъщност като се замисля, май е добре да се възползвате от ситуацията. Тати приспива, мама почива. Защо не?

Елена Мечева, психолог

За проблема с дисциплината – точно сега, около прохождането, е моментът за границите и моето мнение е, че трябва да ги поставите и отстоите. Без това да е грубо и с крясъци. Просто нека детето да разбере, че като мама каже нещо – то се случва. Както явно е при останалите хора от семейството. Аз имах подобен проблем, когато синът ми беше в тази възраст и общо взето си дадох сметка, че той неусетно е преминал от нуждата в налагането. А аз в желанието си да бъде привързан родител просто не си давах сметка, че е време за граници. При всички други беше чудесен, послушен, изпълнителен, а при мен се глезеше, мрънкаше, настояваше да е на неговото. Тогава си дадох сметка, че проблемът е в моя телевизор и ще се задълбочава, ако не взема мерки. Пак казвам, не е нужно правилата и ограниченията да са поставени с излишни нерви, просто се изисква да бъдете постоянна и да не отстъпвате. След това нистина става лесно. Първият път е най-труден, след това, с всеки изминал ден, все по-лесно ще отстоявате правилата – да си изяде супата, да си ляга, когато дойде време, да не скача в локвите, да не иска постоянно да го носите, да си тръгнете от парка, когато е станало късно… Аз минах през дотста битки и ми престоят много занапред, но виждам как мъжът ми още попада в тези капани   Относно заспиването – наистина, нека да го прави таткото, това е чудесен преход към самостоятелно приспиване след това.

Биляна Котева, администратор на 1 наум