Имам син на 2 годинки и доста често в изблик на яд си удря челото в земята, в стената – и то доста силно. Това го прави, когато не получи нещо, което иска или когато не го разбирам какво иска… Започва да хвърля, да удря когато е ядосан. Иначе е много общитетелен с други деца, но и тях поскубва и замерва с предмети, когато се ядоса. Бихте ли ми казали удрянето на главичката дали е нормално и как да се справя с тези изблици на гняв? Благодаря Ви!
В прилив на яд и гняв човек е способен да направи всякакви неща. Понякога до физическа болка и самонараняване прибягват хора, които искат да заглушат душевната такава. НО, при децата това далеч не е задължително.
Обърнете внимание в какви ситуации го прави детето и каква е Вашата реакция. Ако то знае, че започвайки да си удря главиката, Вие моментално ще се притечете на помощ, ще го успокоите и ще му дадете това, което иска – то тогава е съвсем логично да продължи да използва това средство за постигане на целите.
В сходни ситуации родителите реагират различно – в зависимост от собствените си убеждения, темперамент и този на децата си. Съвсем естествено е да използвате различни стратегии до намиране на печелившата. Някои хора оставят децата им сами да се успокоят (игнорират удрянето) или отклоняват вниманието – започват да разказват история, пеят песничка – нещо, в което детето да се заслуша.
Във възрастта около 2 е нормално отстояването на Аза да става и по по-агресивен начин. Това зависи от темперамента на детето. Някои са по-изявени и бутат в желанието си да вземат играчка или друго, а други са по-пасивни и плашливи. Обичайно в ситуациите на детската площадка е добре да обговаряте случилото се. Да казвате, че не е правилно да се удря, че е добре, когато иска да играе с чужда играчка да я иска и т.н. Разбира се, ефект не бива да се очаква. Поне не мигновен. Но така поставяте основите на социално-приемливото поведение и задавате правилни модели на комуникация, които в един момент ще се проявят и ще заработят.
Лиляна Тръпчева, психолог