Какво да правим с големия инат? На всеки въпрос отговора е ”не” и всичко се прави напук. Помощ!
Значи, това е възрастта на ‘‘не‘‘ (две-три години) и както си спомняте от презентацията, раждането на Аз-а. Аз пак ще повторя това, което казах за тръгването на градина или на ясла. Имаме ли ‘‘не‘‘, значи имаме здраво дете. Родителите трябва да се радват. Как обаче да менажират този процес, как да го съпроводят вече е друга тема. Това „не“ трябва да бъде посрещнато спокойно. Пак говорим за онова спокойствие от страна на майката. Малко самата тя да се успокои, че детето ще премине през тази фаза и е много важно да премине през „не“, защото това е неговият шанс да се сепарира, да отдели себе си от нея. Тоест, това му позволява да каже: „Аз съм различен от теб. Ти ще ми кажеш да си мия зъбите и аз няма да си ги измия. Не искам“. После идва „не, аз сам“. Това е много здравословно и родителят трябва да бъде много деликатен, не да слага много твърдо „не“. „Аз сега ще ти кажа, защото аз съм тук авторитетът“, ами да заобиколи по такъв начин, че да създаде усещането на детето, че то иска да направи тези неща. Тоест, ако говорим за 2-3 е добре. Може чрез театъра, чрез приказките: „Я, виж както мечето Рошко си изми зъбите, хайде и ти. Искаш ли ти да измиеш на мечето зъбите?“. Тоест, детето да каже „А! Искам! Аз го искам, а не защото искам да се отделя от теб и защото ти като ми кажеш, аз няма да се съглася с това напук”. За това казвам, че много зависи от възрастта, защото за 2-3 годишните е добре такъв по-завоалиран подход да се намери. Докато вече за едно по-голямо дете това би говорило, че детето е в страдание. Тоест, ако говорим за такова поведение на едно петгодишно и нагоре дете, тогава се говори за един регрес и за една трудност да се приеме другия…
Анастасия Грозева, психолог