Здравейте, докога е нормално детето да спи в леглото на родителите си? Дъщеря ми е на 1.6 г и все още я кърмя през нощта. Но все по-често се случва да срещам противоречиви мнения относно съвместния сън. От едната страна са постулатите на привързаното родителство, но от другата са децата, които спят при родителите си до 7-8-9…12-годишна възраст. И не знам какво да правя. Дайте ми съвет!
От написаното оставам с впечатлението, че нощното кърмене е причината детето все още да спи в леглото при Вас. В тази възраст много деца се будят често нощем, поради активното зъбоникнене и, ако все още не са отбити, желанието за сукане е всъщност познатият от първия ден на живота и добре заучен начин на успокоение, който трудно се отказва/ заменя. В този смисъл кърменето и “спането в едно легло” се превръщат в две взаимосвързани преживявания, които могат да носят радост на двете страни и съответно – доста трудности, когато се опитаме да приключим с едно от двете. Това кара много жени да вярват, че “детето само ще си покаже кога е готово да спи само или да се откаже от кърменето”, като по този начин му прехвърлят отговорността за своите родителски решения. Да не забравяме, че в диадата майка – дете, таткото често е изключен и за да се завърнат мъжа и жената пълноценно в леглото, в интимността помежду си, е необходимо детето да приеме своето място в детското креватче. Накратко и за Ваше успокоение мога да поясня, че сигурната привързаност не се изгражда по време на сън, а в будно състояние и не зависи от това дали детето спи при Вас или в свое легло, а се формира вследствие на последователния и навременен отклик от страна на майката (човека, който се грижи за бебето) на нуждите – телесни и емоционални на бебето. Например, ако едно дете спи спокойно цяла нощ при мама, но през деня е оставяно да плаче постоянно, това по никакъв начин не допринася за изграждането на привързаност, и обратно – бебето може да спи в свое легло, но винаги, когато заплаче и има нужда от мама, тя се отзовава, за да го успокои – това е гаранция за сигурна привързаност! Нещо повече – с нарастване на познавателните и двигателните умения на детето е добре да се развива и неговото емоционално съзряване. В противен случай рискуваме тази чисто телесна „залепеност” между него и майката да се превърне от привързаност в зависимост и за двете страни (както в примерите, които споменавате). На година и половина типът привързаност обикновено вече е заложен и можете спокойно да изграждате и стимулирате повече самостоятелност у детето, като постепенно го приучавате на навици и поведения, подходящи за възрастта. Отделянето в самостоятелно легло не е еднократен акт, а процес, който може да продължи дълго време. В тази възраст често се случва и приучването към хигиенни навици. Бих Ви посъветвала да не започвате едновременно отбиване, отделяне в самостоятелно легло и приучаване към хигиенни навици – всичко това са много големи промени за детето и едновременното им случване би подкопало сигурността на досегашния свят и създало излишна тревожност у детето и родителите.
Димитрина Младенова, клиничен психолог,
практикуваща към Детско развитие – www.detskorazvitie.com