Парадоксът е, че тогава се появяват кошмари и при детето – нов повод мама да не си доспива.
Между 2-рата и понякога 4-ата година имате чувството, че в дома Ви се е настанил малък тиранин, който е тотално неуправляем. Не, че е кой знае какво успокоение, но трябва да знаете, че е нормално. Във все още небогатия речник на детето най-често се срещат „не искам“, „няма“, „не“. Детето вика с пълен глас, тропа с крака, а понякога дори Ви посяга със сърдито и зло лице, със сълзи на очи, щипе, хапе, драска. Отстоява своите решения.
Не бива да му се сърдим, да се опитваме да го „пречупим“, да отговорим на викането с викане, още по-малко да наказваме.
Да помогнете в тази ситуация не винаги означава да изглеждате “добър” за околните. Важно е детето да чувства Вашата подкрепа. Тя да е съпроводена с изрази като “имаш право да си ядосан или тъжен”. Обикновено разсейването е най-бързото решение, просто нещо различно, което знаете, че е интересно за детето.
С времето тези нарушения в поведението на детето обикновено отшумяват.
Надежда Милева, психолог