2-годишно удря и се гневи, когато не стане на неговото

Бих искала да помоля за съвет относно следния казус: Синът ми е на 2 г. и отскоро започна понякога, когато е ядосан, да удря. Това се случва, когато му направя забележка за нещо с по-строг тон или забраня нещо. Вкъщи никога никой не го е удрял, не е показвано нещо в тази посока, дори като заплаха. Подходът е да му се обясняват нещата спокойно, много рядко му се повишава тон. Той има свобода да прави доста неща, да опознава света и всички се отнасят към него с много обич и разбиране. Аз лично не мога да си обясня откъде идва това. Определено има висок темперамент и ясно изразява всякакъв вид емоции. Опитахме доста различни подходи, от това много да обясняваме, че това не е добро, не се прави така, причинява се болка, до това да се караме на моменти и веднъж да го ударя през ръката, за да види, че боли. Въпреки това ситуацията (макар и рядко) се случва и в яда си, когато удари и при правенето на забележки той още повече се ядосва и продължава да удря. За мен вариантите с каране не са правилната посока, затова бих Ви била благодарна, ако може да ми дадете съвет какъв е правилният подход в такава ситуация.


След навършване на двегодишна възраст е времето, в което при детето се формира Аз-образа. То започвачва да осъзнава себе си като самостоятелен субект, който има свои виждания как да се случват нещата и да се учи все по-активно да манипулира света и хората около себе си. Преди да се научат да си служат добре с речта, децата изразяват емоциите си с помощта на тялото си (най-вече удряйки). Тогава родителите все по-активно въвеждат правилно и грешно, „Не“ навлиза все по-често в речника им. Но това е едно „Не“, което детето не бърза да приеме безпрекословно. Това, което често правят родителите е да експериментират, да обясняват, да говорят, отстоявайки позицията си. Т.е. ако нещо е забранено, то трябва наистина да е. Детето ще се тръшка, ще се тръшка, но ще го приеме. Колкото по-нестабилни са родителите в посланията си и колкото повече капитулират пред тръшкането на детето, толкова повече малчуганът се научава, че то работи. Удрянето не само на родител, но въобще на някой друг е забранено. Не е нужно да се карате (особено след като не искате), но тогава се изправяте пред предизвикателството как да намерите друг начин да го спрете (хващайки му ръката, отдалечавайки го, сърдейки се или това което най-вече отговаря на темперамента Ви). За да избегнете удрянето също може да си дадете сметка в кои ситуации то се появява и да помислите как да не се стига до тях. Все пак трябва да признаем правото на децата да са сърдити и да са недоволни. Това са емоции, с които е добре да се научат как да се справят и занапред в живота си. Всички сме изправени пред това да не получаваме каквото искаме, налага се да се съобразяваме с ограничения, които не харесваме, но намираме начин да си го обясним, оправдаем, приемем. На тези умения с времето следва да научите и детето си. След като описаното от Вас поведение не се случва често, не мисля, че е нещо притеснително, а по-скоро етап през който преминава детето. Как ще го преодолее зависи и от Вашата реакция. Говорете, обяснявайте и ако въвеждате забрани, ги отстоявайте.

С уважение, Лиляна Тръпчева, детски психолог

2020-03-23T14:22:17+00:00март 26th, 2020|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.