Може ли съвет с адаптация на ясла? Посещаваме ясла от две седмици и знам, че е нужно време, но срещам проблем със съня там (поне така мисля). Първата седмица влизахме с плач (приемам за нормално), след което през деня дъщеря ми е била спокойна и се е включвала в общите занимания и в игрите с деца (бяхме до обяд). Тази седмица сутрин влиза спокойна, казва, че иска да ходи там. На обед я приспиват бързо, но…след около час се буди и е неутешима. Вече трети ден ми звънят да я вземам, а съм сигурна, че персонала е квалифициран и е направил всичко възможно да се чувства добре там. Казваше, че иска на ясла, но не иска да спи там. Вчера като е влезнала се е отделила сама и е отказал контакт с всички деца и занимания. Всеки ден като я вземам казва чао и ще дойда утре. Снощи преди сън и днес преди да се събуди бълнува, че не иска да ходи там. Сутринта викаше „не искам да ходя тук“. Знам, че е необходимо време, но как да помогна, за да е по лесно за нея, мен и персонала в яслата? Всеки съвет ще ми бъде от полза. Благодаря предварително!


Аз ще почна отзад напред – как да е по-лесно за персонала – хайде поне тях да не ги мислим, те със сигурност имат своите начини да отработят ситуацията. 🙂 За детенцето ми се струва още рано да се тревожите, защото наистина две седмици са много кратък период от време и може (както се е случило при вас) да се промени реакцията (от плач до отказ от сън, например). Щом имате добра комуникация с персонала и те преценяват да Ви повикат – супер, действайте така известно време и следете как върви. Има основания да се смята, че детето като цяло се справя добре в процеса (заиграва се, не плаче толкова много и т.н.), но не може съвсем да не тъгува. На тази възраст един от проблемите е, че децата нямат идея за време, което създава трудност да се успокои, но ако не сте обяснявали последователността на дневните събития – направете го. Т.е. ставаме сутрин, водя те, закуска, игри, обяд, после е следобедният сън, след това закуска и те взимам. Можете да кажете, че ако следобед се събуди и не види мама, това не е проблем, защото госпожата е там за нея, ще й помогне, няма нужда да се страхува и прочее – малко да поговорите за този момент, в който детето се плаши в състоянието на сънливост. Но постепенно ще се ориентира именно от последователността и режима, и това че нещата се повтарят – включително и прибирането следобед. 🙂
И последно – как да е по-лесно за Вас лично? Помислете какво би помогнало, Вие си знаете какво носи утеха за Вас самата, и в съчетание с малко търпение и време, нещата ще се получат.
Елена Мечева, психолог и психотерапевт