Преди да се появи вторият ми син имах известни притеснения как ще се случи адаптацията с бебето и дали няма да има ревност. Разликата им е точно 2 години. Искам да споделя опита си, защото знам, че всички в моето положение имат много терзания. Преди да се роди бебето подготвяхме баткото с книжки и разкази за бебето. Казвахме му, че е в корема ми и че ще става батко. Когато малкият се роди, баткото беше с татко си вкъщи и след това идваха няколко пъти да ме виждат в болницата. Тези визити бяха много спокойни, не е имало драми и желание да остава с мен или друго. Което даже малко ме разстрои тогава, но в крайна сметка важно беше, че той е добре. Малкият се роди и вече няколко месеца сме четирима. Оказа се по-хубаво от очакваното, а проблеми с ревността нямаме. Преди да родя се бях консултирала с моя близка, която е детски психолог, и тя ми каза, че най-важно е да не се навлиза рязко и грубо в територията на баткото и да не му се отнемат привилегии, заради бебето. Затова се погрижих да делегирам част от нещата, които правех само аз. Като храненето и къпането. Включих таткото и бабите в тези занимания, тъй като не бях сигурна дали ще мога да ги изпълнявам, когато бебето се роди. За нас голямо улеснение беше, че малкият спи сам в стаята си почти от раждането и реално не му се налага да я дели с бебето, което на този етап, е при нас. Бяхме мислили за ясла, но след като разбрах, че съм бременна категорично отхвърлихме този вариант, тъй като знам, че е сред най-големите грешки, които могат да увеличат ревността и стреса. След появата на бебето се опитвахме да не променяме режима на баткото и доколкото мога, например веднъж-два пъти седмично, да го извеждам само аз, без никой друг.
Наблюденията ми за него са, че иска да гушка брат си, дава му играчки, показва му кое как работи… общо взето въвежда го в обстановката. Понякога подхожда към него с невнимание, но все пак е на две и си личи, че е без умисъл. Вкъщи стана доста шумно и аз се притеснявах, че ще се будят един друг, а се оказа, че всички други шумове сепват и стряскат бебето и са способни да го събудят, но когато брат му вика наоколо това не е проблем. Явно се възприема като част от фона :). Иначе ми се струва спокоен и засега няма регрес в поведението. Затова смятам, че съм на прави път и исках да споделя опита си. Успех на всички в това положение и вярвайте ми, може и да бъде прекрасно!

Мама на двама