Имам две деца на 6 и 2 годинки, момчета. Малкият два пъти започва да плаче и да се тръшка на земята, без основателна причина. Първия път, докато играехме и рева с пълно гърло, чак се задавяше от напъване и викане. Близо 2 часа не спря, а аз през това време какво ли не опитах… Гушках го, говорих му мило, пях му песни, опитах се да го разсея с играчки, но нищо не помогна. И понеже ме буташе, реших да го оставя сам. След като се отдръпнах, след 5 минути заспа на земята. Реших да го преместя на леглото, но той се събуди и още половин час рева… После пак заспа… Втория път си играеше сам и заплака отново без причина, отново с цяло гърло, но този път веднага го оставих сам и спря след около 10 минути… Това ли е начинът? Дайте ми съвет!

Всъщност това е първата възрастова криза в живота на човек. Тя настъпва в периода от 2 до 3 годинки. Това е преходът от бебешка към детска възраст. Вашият малчуган започвада открива и осъзнава своята индивидуалност. Иска да я изрази. Сякаш иска да разруши създадения порядък и хармония, създавайки нов, свой. Иска да наложи свои правила и граници. За него става водещо „Аз мога сам!“, но за съжаление уменията му още не позволяват много от дейностите. Това често го кара да се чувства неудовлетворен. Като че ли за възникващите кризи липсва повод – веднъж иска топката и когато му я подадете крещи, че е грозна и я блъска или иска да си обуе чорапа само… недоволно е, че не може и вероятно, че не сте му помомгнали. Вариантите са безкрайни. Детето иска да покаже, че вече не е онова бебче, което е нужно всички да обгрижват и че не е безпомощно. Респективон го прави основно чрез отказ да се подчинява, отстоявайки се с тръшкане и демонстративен рев. В този период става особено силно желанието за надмощие и командване. Превръщат се в тирани и агресори и тази промяна настъпва толокова бързо, че – родителите често се шегуват, че детето им е сменено с друго. Силното желание да получи и направи нещо и респективно несигурността от това дали ще успее, го карат да се чувства нервно и често агресивно. Пак в този период родителите чуват най често „Не“ и „Няма“, както и „Не те обичам“.

Могат да бъдат изброени още много симптоми и промени в поведението, настъпващи в този период. Важно е да разбираме, че това е естествен процес от израстването и първият му опит в себеотстояването. Тази криза, като всяка такава, има за цел да реши определени задачи, от чието решение зависи правилното му психическо развитие в бъдеще.

Елементарни дейности от ежедневието може да се превърнат в ад – пазаруване, игра на площадката, преобличане и кокво ли още не.

И тогава идва въпросът: Добре де – криза, пубертет, ама какво да направим? Как да реагираме?

Реакцията на родителите през този период е изключително важна и може да окаже ключово въздействие върху емоционалността и характера на детето. Не търсете начин да избегнете тези прояви или да ги облекчавате. Бъдете търпеливи и благосклонни и в същото време достатъчно авторитетни. Не проявявайте излишна строгост, нито излишна слабост. Наказанията, заплахите и виковете са най-лошото решение. Много е трудно да се намери златната среда между двете състояния, но не и невъзможно. Давайте достатъчно свобода на детето си, но в същото време не позволявайте то да доминира над Вашите решения. Ако сте му забранили да яде желирани бонбони и то започне да се тръшка, след което му ги позволите, това прави позициите Ви силно отслабени. Детето вече знае как да Ви контролира и ще използва своето оръжие всеки път, когато се наложи.

Най-добрият начин за реакция при тръшкането и нервните изблици е или да ги игнорирате, или да обясните спокойно своите съображения. При всички положения наказанията или безропотното съгласяване с всяка прищявка само биха влошило нещата. В този смисъл отстраняването на детето – иначе казано оставянето да реве, без да му обръщате внимание, има своите основания. Така лишавате изблика от публика. И скоро след това, той спира. Ако продължи повече от пет минути можете да отивате и да проверявате детето.

И така – бъдете търпеливи!

За да премине към по-висшето равновесие на възрастен човек, детето трябва първо да наруши равновесието на детството.

Само че този път преходът е не между детство и зрялост, а между бебешка и детска възраст. На година и половина детето е още бебе. Как може това бебе да се превърне в тригодишно дете, което да притежава характера и зрелостта на дете, а не на бебе? Тази промяна не може да стане без да бъде нарушено равновесието, достигнато от бебето. Детето изпитва вътрешна потребност да отрече всичко онова, което е било до сега, за да се раздели със своята бебешка същност и да приеме новата си същност на дете в предучилищна възраст. За това най-честият отговор, който ще чувате в продължение на около година ще бъде „Не! Не! Не!”, често придружен с тръшкане и демонстративен рев. Въпреки трудностите, обаче, които ще Ви причини поведението не забравяйте, че това е положителна и необходима фаза в развитието на детето, без която то би застинало в бебешкото си равновесие.

От личен опит като майка на две деца мога да кажа, че всяко дете изживява периода на бебешкия пубертет по различен начин. Има „по-трудни“ деца, които изживяват по-тежко този преход и поставят пред повече изпитания родителите си. Има по-спокойни и уравновесени деца, които дори в преходния период на първия пубертет успяват да не бъдат крайни и да проявяват бунта си в смекчен вариант. Синът ми се тръшкаше и изпадаше в нервни кризи, когато нещата не се случеха според очакваното от него. Той изживя този преход много рано – започна на около година и два месеца и продължи до около две годинки и нещо. На две години и половина за сметка на това вече беше спокойно и порастнало момченце – толкова голямо и самостоятелно в нашите очи, че започнахме да кроим планове да го правим вече батко. Дъщеря ми пък до две години беше прекрасно бебе, но на две започна да протестира и да проявява капризи, които и до момента не са съвсем престанали (тя наскоро навърши три). Тя не се тръшка по пода и не крещи истерично, но рони огромни крокодилски сълзи и се запъва като магаре на мост, когато не стане нейното. От опит мога да кажа – независимо дали рано или късно детето навлезе в първия пубертет и независимо дали се тръшка, реве или просто се инати, единствената печеливша реакция е обич, разбиране и компромиси от страна на родителите. С добро и с търпение всичко се постига на тази възраст.

Невена Божилова, психолог

 

На тази възраст бебето/детето започва да осъзнава, че вече е отделна личност от мама, че може да иска и да отстоява нещо. Вече има нужда да се заяви.
Какво правим ние или поне личния ми опит:
Помага, ако знаем, че това са нормални етапи от развитието и не се противопоставяме на всичко и всякога. Отразяването на чувствата обикновено сваля напрежението – “Виждам, че си ядосан, тъжен..” Всичко друго, което Вие сте опитали, също е добра идея и помага в някои ситуации. В други ситуации, особено, когато се стигне до истерия или криза, примерно детето се търкаля по земята, тръшка се, крещи… ами тогава май нищо не помага, освен просто да оставиш кризата да премине. В такива ситуации детето нито чува, нито иска да чуе. Оставянето на спокойствие помага или гушкането, ако детето иска да се гушка. Това е важен етап, в който детето разбира и за своите си емоции и реакции и че те са също приети от мама. Това един вид е сблъсък между доброто и лошото. Всеки от нас има и добро, и лошо, но за бебетата в тази възраст е или едното, или другото и отнема време двата образа да се интегрират в един. Когато ние гушкаме и отразяваме чувствата показваме, че е ОК и да си тъжен и ядосан и весел и уморен. Всичко това се случва като показваме и собствените си граници, разбира се (и не очакваме веднага децата да разберат къде са тези граници). Започваме плавно и постепенно да насочваме детето към това кое е социално приемливото поведение и държим сметка, че това все пак е малко дете, което тепърва се учи на самоконтрол (а това е трудна работа). Това е периодът, в който детето научава, че мама може да бъде и добра, и лоша едновременно.
Много ми помогна книгата на Йеспер Юл, в която той  сравнява 3-годишното дете с възрастен – мъжът, който рита с крак спуканата гума на колата си не се държи много по-различно от тригодишно хлапе, на което му е отказан сладолед посред зима.

Деси Пеева, консултант по кърмене, майка на две момчета в училищна възраст