Мама | 1naum.com

Ревнувам сина ми от другите и се чувствам излишна

1naum — Tue, 22 Feb 2022 10:45:57 +0000

Пост от групата на 1 наум

Привет! Блъскам си главата с един казус за ревността към децата, от който изпитвам известно неудобство, затова пускам анонимен пост. Улавям се, че все по-често и изявено ревнувам двегодишния ми син от свекървата ми. Никога не съм била ревнив човек, нито пък съм свръхпротективен родител, дори напротив – нямам против да делегирам отговорности на бабите и дядовците, интегрирам ги напълно в живота ни и със сигурност не искам да звуча като жертва в ситуацията. Свекърва ми също е прекрасен, добър и всеотдаен човек, с безупречен подход към сина ми. Тъй като живеем в чужбина, вижданията ни са разпокъсани и все пак забелязвам, че двамата вече са изградили дълбока връзка. Благодарна и щастлива съм колко обичан е малкият, но често ми се случва да се чувствам напълно излишна, когато сме всички заедно. Синът ми се фокусира изцяло върху свекърва ми – търси само нея, плаче, ако тя излезе от стаята, настоява тя да го носи навън (все поведение, което никога не е проявявал спрямо мен). От друга страна почти не се сеща за мен, не се вълнува, когато се върна от някъде или, когато аз му се радвам. Много се старая да не прехвърлям върху конкретната ситуация собствените ми комплекси и дефицити, но ми е трудно да не вкарвам емоции, когато синът ми не ме забелязва с дни. На моменти наистина се чувствам малко неадекватна и излишна в динамиката на отношенията ни. Та, иска ми се да ви попитам дали сте минавали през нещо подобно, има ли някакво логично обяснение защо се случва и как да убедя самата себе си, че това не е състезание и, че няма смисъл да приемам нещата толкова лично и драматично?

Здравейте! Това, което описвате, е нормално. След появата на детето, майката вече не получава същото внимание, което е получавала, когато е била бременна. Това автоматично кара мозъкът ни на подсъзнателно ниво да търси причините и да се съмнява в стойността ни. Да, майки сме, рационални сме, осъзнаваме, че децата са много по-сладки от нас и околните искат да се занимават предимно с тях, но все пак рязкото намаляне, дори отсъствие на внимание към нас самите като личности, е възможно да ни разтревожи. Включвам се в поста Ви най-вече, защото аз преживях нещо подобно, но с моята майка – изключително всеотдайна с безупречен подход към детето ми. Но… заради мои собствени блокажи и ограничаващи вяврания, аз започнах да поставям под въпрос моите умения и знания като родител. Разбира се на този етап осъзнавам, че това е било крайно ненужно. Никой не може да замести майката. Никой. Но на децата “новите хора” са им изключително интересни. Особено, ако тези хора имат педагогически умения и знания. Казвам Ви това, за да Ви дам и друга гледна точка: времето на детето, прекарано със свекърва Ви, му е от полза. Ако тя се съобразява с Вашия начин на отглеждане на детето, не Ви влиза в личното пространство по неприятен начин, държи се с детето така, че да не подкопава ролята Ви, то най-вероятно нямате от какво да се притеснявате. Ревността ще отмине в момента, в който си дадете сметка, че тя е там, за да Ви отмени и да Ви помогне. Защото и Вие имате нужда от малко време за себе си. В началото исках да съм там за всичко. И се чувствах страшно излишна, когато видимо детето ми се забавляваше без мен. Но това е било толкова изкривено през моята призма. Всъщност фактите са такива; детето е имало професионално забавление от човек, когато го обича и му мисли доброто, аз съм получила моето време, майка ми (във Вашия случай свекърва) се чувства полезна и на Вас и на детето. Изглежда песен, нали Но истината е, че и ние майките имаме нужда от валидиране на значимостта ни. И Ви разбирам напълно. Потърсете кое е това, което най-много Ви докосва в такава ситуация и започнете от там – защо го изпитвам, има ли резон или е плод на мои собствени страхове и ограничаващи вярвания, мога ли да надскоча миналото, за да бъда по-спокойна и уверена в настоящето, какво ме спира и създалата се ситуация не е ли изградена отново от мен?Тогава защо ми е толкова трудно да я приема? В какво се съмнявам и защо? Има ли реални причини или мозъкът ми ме връща към стари травми и приети норми от миналото? Мога ли да променя нещо и ще ми донесе ли то спокойствие? Всичко е вътре в нас. Успех!

Кристина Бомбева от 1 наум

The post Ревнувам сина ми от другите и се чувствам излишна first appeared on 1naum.com.

Бащата не трябва да помага с децата и домакинството.

1naum — Wed, 16 Feb 2022 08:56:22 +0000

Това би значело да прави нещо, което по право не му е отредено. А това не е така. Защото децата, къщата, семейството… те са точно толкова мъжка работа, колкото са и женска. Затова за създаването на едно дете има нужда от двама. За отглеждането му – също. Не може задълженията да се разпределят на: Работа – за бащата, а Всичко останало – за майката. Това просто не е честно.
Да се грижиш за едно дете означава концентрация, мобилизация и никакво време за теб самия. Включително за покриването на елементарни нужди. Като да отидеш до тоалетната. Сам. Да се изкъпеш. Сам. Да изпиеш сутрешното си кафе. Сутринта. И т.н. Това не просто изтощава – това съсипва. Липсата на свободна минута, на регламентирано време, на малко внимание – всичко това трансформира онова мило момиче, в което се влюбихте, в истерична и невротична жена, която е докарана до предела и която не можете да познаете.
Говорим за майката, защото най-често тя гледа децата, но това е абсолютно валидно и за бащата, ако той е поел тази задача. Всеки на това място е в риск. Затова е нужно време, в което човек да не бъде зает със задължения около децата и дома. Защото това увлича и в един момент – повлича. А един човек, който системно не се грижи за себе си, не спи и се лишава от елементарни нужди, не след дълго изпада в депресия и/или се променя драстично. И негативите са върху децата и върху цялото семейство. Защото няма как да дадеш нещо, което нямаш. Няма как да приемаш с усмивка и чувство за хумор трудностите, защото просто вече нямаш сили и „очи“ за смешната и весела страна на нещата. Не можеш небрежно да „махнеш с ръка“, че детето не е спало следобед, защото това време ти е жизнено необходимо. Ти разчиташ на него и липсата му те кара да се чувстваш още по-ощетен. Не може да си докаран до ръба на възможностите и да имаш ресурс за друго освен за оцеляване. Което за извънредни обстоятелства е допустимо, но за постоянно е немислимо.
Да отгледаш дете е голямо изпитание. Ако си сам. Тогава да видиш радостта е трудно. И всичко се превръща в борба за оцеляване. На ежедневно ниво. Всеки ден. Но, когато има партньор, той е редно да не е фиктивен. А истински. Който се включва и не помага, а върши всичко, което може, за да помогне и да допринесе. И подкрепя половинката си. Без да се скатава. За да оцелеят всички. Защото партньорството е да си помагаме, а не да се делим и да се изравняваме…

Можете да видите видеата с:

Валентин Стоилов на тема „Ролята на бащата“:

https://www.facebook.com/527735754409014/videos/240025781107571

Анастасия Грозева, на тема „Двойката след детето“:

https://www.facebook.com/527735754409014/videos/1250005018789078

Елена Дражева на тема “Майки пред бърнаут”:

https://youtu.be/Vk1S7ETrBHc

The post Бащата не трябва да помага с децата и домакинството. first appeared on 1naum.com.

Упражнения на Кегел, спорт и плуване по време на бременност и след раждане

1naum — Tue, 01 Feb 2022 13:22:01 +0000

43:14 Какво да следваме по време на бремеността, за да направим по-лесно възстановяването след раждането? Упражнения за възстановяване след раждане, които не са препоръчителни? Има ли някакви противопоказания за физическо натоварване по време на следродилното възстановяване и след това?

47:30 Кегел упражнения по време не бременност – полезни или противопоказни?

47:44 Кърмене и качване на тегло на кърмачката – какви изследвания да направим?

49:10 Плуване след раждане.

59:53 Качих доста килограми по време на бремеността. Преди тренирах всеки ден по час и половина, но сега доста бързо се изморявам. Как да разбера кога трябва да спра с тренировката и дали умората се дължи на следродилния период?

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Упражнения на Кегел, спорт и плуване по време на бременност и след раждане first appeared on 1naum.com.

Какво е важно да знаем за следродилния период и за физическото състояние на майката?

1naum — Tue, 01 Feb 2022 13:12:26 +0000

0:00 Интро. Следродилен период. Пуерпериум. Връщането на организма към състоянието му преди бремеността – инволуция и регенерация. Промени в психиката – проявеният майчински инстинкт се развива в майчино чувство. След раждането – външни полови органи, влагалище, химен, маточна шийка, матка. Лохии. При какъв вид на лохиите трябва да се консултираме с лекар? Кога са препоръчителните прегледи след раждането, в какви срокове и защо са важни?

14:48 Грижата за оперативната рана след раждането: вагинално или цезарово лечение. Какво се случва с тазовото дъно и с коремната стена по време на бремеността и след раждането? Малко повече за диастазата. Кога се възвръща теглото на родилката след раждане?

23:56 Кърменето и грижата за гърдите. Кога се появява първата менструация след раждането? Кога се прави първият гинекологичен преглед след раждане? Кога се планира следваща бременност?

32:00 Когато имаме някакви съмнения за здравословното си състояние след раждане, кога да отидем на преглед?

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Какво е важно да знаем за следродилния период и за физическото състояние на майката? first appeared on 1naum.com.

Какво е майчинството и как да наместим бебето към нас?

1naum — Tue, 01 Feb 2022 09:29:59 +0000

54:23 Как поставяме нашите граници? Как наместваме бебето към нас и как ние се наместваме към бебето?

1:04:45 Какво е майчинството?

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Какво е майчинството и как да наместим бебето към нас? first appeared on 1naum.com.

Излизането навън с бебе през зимата.

1naum — Tue, 01 Feb 2022 09:16:57 +0000

36:26 Излизането навън с бебе през зимата.

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Излизането навън с бебе през зимата. first appeared on 1naum.com.

Емоции и страхове в началото – първите дни след раждането

1naum — Tue, 01 Feb 2022 09:15:50 +0000

21:41 Емоциите в началото. Страховете през първите дни след раждането.

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Емоции и страхове в началото – първите дни след раждането first appeared on 1naum.com.

Какво правим с новородените бебета и как ги занимаваме?

1naum — Tue, 01 Feb 2022 09:06:13 +0000

1:12:00 Какво правим с новородените бебета и как ги занимаваме?

For privacy reasons YouTube needs your permission to be loaded. For more details, please see our Политика на поверителност.

The post Какво правим с новородените бебета и как ги занимаваме? first appeared on 1naum.com.

Изгубена и намерена в майчинството

1naum — Thu, 13 Jan 2022 13:42:50 +0000

Ще започна с признание. Обичам да уча и да подреждам знанието в главата си. Обожавам да предполагам как ще се случат нещата в живота ми, а после да наблюдавам как реалността ги променя.
Във фантазиите ми почетно място заемаше и майчинството. Преди да стана майка все си представях, че мои приятелки първо ще имат деца, а после аз ще почерпя напоително информация и ще се подготвя за едно блажено майчинство. Ще бъда като на лекции в университет, ще слушам и ще записвам чинно, ще разбера тайните на бебетата, които като че ли всяка майка изглежда магически узнаваше щом се сдобие с дете. Или не, дори още преди това.
В измисления ми свят се разхождаме с количките из града. Пием си кафето и се радваме на децата. Техните задължително малко по-големи от моето. Аз горда от отглеждането му като една малко по-добра версия на техните бебета, защото, нали, се учех от техните грешки. Често в главата ми изникваше образ, да не кажа план, как някоя от тях ще ми остави нейното дете за малко и аз ще трупам опит, докато самата аз още нямам свои деца. Егото ми понесе лек удар, когато една приятелка още в ранната ни младост заяви по този повод, че не би ми оставила детето си. Думите ѝ бяха “нали те познавам, ще се зачетеш в някоя книга и ще го забравиш”. Това силно ме накара да се замисля аз направена ли съм от “родителски” материал и затвърди увереността ми, че първо като отговорен човек трябва да направя един “тест драйв” с чуждите деца. Имах нужда от теория, а и от практика.
Идеята за влизане в дълбокото изведнъж винаги ме е ужасявала. Както за морето, така и за работата, а оказа се, и за майчинството. Надявах се то да не ми се случи по този начин и да мога като едно добро момиче и отличничка да вляза подготвена, поплувала тук-там в закрити и открити басейни, упражнила скок от най-ниското стъпало и събрала смелост с безопасните опити, където не дебнат подводни течения и медузи.
Годините минаваха, а в близкото ми приятелско обкръжение все още не се намираха бебета и деца и опитът ми продължаваше да бъде близо до нулата. Приятелки с бебета? Липсват. Братя или сестри с бебета? И те. Поне някакви по-малки братя или сестри, за отглеждането на които да съм помагала? Не. (За протокола и по-големи също не се намират.) Опит като детегледачка, дори за час? Не. Хайде, де, куче или поне коте? Вече ми става неудобно, но също не.
Желанието за бебе се усилваше от година на година и ето, че на 28 години то освен във фантазиите ми зае място и в корема ми. Тогава макар и с основателно поставен под съмнение детегледачески и родителски капацитет, започнах да бременея. Голямата цел беше постигната, бях бременна въпреки някои очаквания преди това. Месеците минаваха, аз се отдадох на страстта си към придобиването на огромни количества нужна и ненужна информация за бременността. Всяка седмица виждах сменящи се картинки, които показват размера на плода, всеки изминал ден беше победа и броях дните докато постигна главната цел – да срещна рожбата си.
Погълната от желанието за бебе, след това тревогите на бременността и мечтата за здраво бебе, а после радостта и терзанията на бебешкото време, аз бях във вихъра на емоцията. Като повечето млади майки открих, че по всеки бебешки въпрос има два абсолютно убедени и кълнящи се в правотата си лагера и изборът към кой от тях да се причисля беше мой. Завъртя се въртележката от кърмене, игра, сън, захранване, следене на етапи на развитие и майчински групи, изграждане и вечна промяна на режим. Дните понякога бяха безкрайни и трудни, непредвидими, понякога просто еднообразни и потънали в рутина. Всичко вървеше едновременно като много реалистично действие и като на филм. Сякаш бебешкият период нямаше никога да свърши.
Бях погълната от измерване на срокове – първи, втори, трети триместър, раждане, първи, втори месец, половин година, година, първи думи, кога ще проходи. Винаги имаше следваща цел, която „гонех“ или чаках. Бях като амбициозен нов служител във фирма, който гони срокове, за да завърши проекта успешно, нещо като първо, второ или поредно тримесечие.
Аз все още гонех срокове, но нещо бавно, но сигурно се променяше и това беше той – бебето ми. Проправяше си път съзнанието. Някъде там между първите осмислени срички и бебешки игри, видях как моето момче ме гледа с други очи. Усещах колко много разбира от това, което му казвам, как се превръща в дете, което дори може да се шегува с мен и околните. Промяната дойде като огромна радост, че тепърва започва общуването, че той ще открива света с моя помощ и ще има да каже на света милиони неща. Освен промяната в него видях и разликата в себе си. От майка на бебе аз ставах майка на дете, малък човек и личност. Усещането бе, че родителството тъкмо започва. Че повечето тревоги са били малко преувеличени, че съм била толкова фокусирана над това да имам бебе, че съм забравила, че то ще се превърне в дете.
Бременността и бебешкият етап изглеждаха почти безкрайни в очите ми. Усетих, че мисля и говоря в „само да“: „само да“ мине бременността, „само да“ се роди, „само да“ успея да го кърмя, „само да“ го отбия, „само да“ започне да спи. Но първата година мина и вече съм дълбоко във втората, в която „само да“ не свършват, ако им позволиш да е така. Тази първа година ми даде перспективата, че понякога прекомерно се вглеждаме в краткосрочното, постигаме мечтата за положителния тест, следващата мечта за успешен първи триместър, след това живо и здраво бебе след раждането. И след тази луда година, в която разбрах с всяка част от себе си, че единственото постоянно нещо е промяната, прогледнах и видях детето си. Човекът, който сме създали и с когото сме свързани завинаги. Предстоеше ми още повече учене. Проектът беше всичко друго, освен завършен. И ако сме честни, никога нямаше да е напълно завършен. Което е прекрасно.

Автор: Мариета Гарванска, майка и част от семейството на 1 наум

The post Изгубена и намерена в майчинството first appeared on 1naum.com.

6 месеца след раждането все още имам крампове в коремната област

1naum — Mon, 20 Dec 2021 18:42:47 +0000

Пост от групата на 1 наум:
Здравейте! Родих пред година и два месеца. Oколо 6-я месец след раждането, когато започнах да тренирам по-активно, се случи за първи път да получа мускулни крампи в коремните мускули, такива, каквито ми се е случвало да имам понякога преди раждането на пръсеца в продължение на 1-2 минути. След това се е случвало още два-три пъти отново при физическо натоварване в коремната област. Няма да обяснявам, че е доста странно и неприятно чувство. Не мисля, че която и да е мускулна крампа може да е приятна. На какво може да се дължи и какъв специалист трябва да посетя? Благодаря!

Съвети и насоки дава Ивелина Гърова – кинезитерапевт.

Здравейте! Аз съм кинезитерапевт и според мен трябва да се обърнете към колега. Другият вариант е да посетите ортопед, но честно казано не мисля, че ще се отнесат с внимание към подобен проблем (дано да греша). Крампите се дължат на липса на магнезий. Този микроелемент участва в химичната реакция, която отпуска мускулите и липсата му води до невъзможност това да се случи. Моят съвет е да си вземете магнезий от аптеката и да правите упражнения за разтягане на коремната мускулатура.

Имам няколко пациенти със сериозен дефицит и това са двете неща, от които се повлияват. Според мен трябва да се потърси от къде точно произтича проблемът (недобро усвояване на магнезия, недостачен прием с храната или нещо друго), но досега никой от пациентите ми не е открил причината и не мога да Ви насоча към конкретен лекар. Успех!

The post 6 месеца след раждането все още имам крампове в коремната област first appeared on 1naum.com.