Мама е убежище.
В което знаеш, че можеш да отидеш винаги. Там, където детски спомен мил връща ни отново пак в онези дни. На безметежност, свобода и приятна носталгия, която бута под лъжичката и ни кара да се усмихваме с навлажнели очи.
Тя е там. Смирена, добра и любяща. Насреща е когато падаш, когато те боли, гали те, когато си сломен, до теб е, когато се роди детето ти, окуражава те, когато успяваш или те приласкава, когато се провалиш. Без въпроси, без укор, без думи. Тя просто е.
Истинска безусловна любов. Готова да те погали и утеши. Да усети болката ти, особено когато не е физическа. Да види сълзите ти, дори когато ги няма. Да търпи избухванията ти, защото те обича и те оправдава за всичко.
Мама е толкова много. И така ежедневно. Някак скромно, без претенции, без поза. Дава съвети. Усеща, че я подценяваш. Но не се сърди. Мъдра е, знае, че поуките идват с времето.
Сега, когато и аз съм майка, те разбирам много повече.
Обичам те, мамо и ти благодаря за всичко!
Честит 8-и март майки, жени и момичета! Създавайте, успявайте, възпитавайте. Светът има нужда от здравата сила на нежното женско рамо. За да стане по-добър.
Спомнете си за Вашите майки, кажете им това, което често пропускаме.
Майката на Филип