Чувствам се провален родител

Здравейте, мили хора! Пиша този пост с огромно притеснение и търся някакви съвети и отговори на проблема.

Синът ми е на 1.2г., изключително любопитно и бързо запомнящо дете. Никога не е бил свидетел на агресия, скандал и прочие, а от месец в него забелязвам точно това.

С баща му не намираме никаква явна причина на какво може да се дължи това му поведение. Плаче за всичко (смяна на памперс, хранене, обличане, къпане, излизане, приспиване). Тези неща, освен приспиването, никога не са били някакъв проблем за него. От месец обаче всичко гореизброено е придружено с много рев, чак до захласване, тръшкане, хвърляне, бутане, посягане и хапене. Важно е да спомена , че ако иска нещо и не го получи става страшно. Има някаква супер голяма потребност да си играе с телефоните ни (случвало се е да му ги даваме , за да може да му сменим памперса). Телевизия гледа макс 30 мин на ден и то от 2 седмици насам, защото друг начин, за да хапне нещо няма. Общо взето – чувствам, че родителството ни е пълен провал.

Както сами се досещате положението е извън контрол, очевидно е, че някъде сме объркали.

Вторият проблем , които е на дневен ред е привързаността към баща му. Ако го види и започва да плаче до истерия, докато баща му не го вземе на ръце. Недай си Боже да излезне от стаята и отново има порция рев+ захласване на моменти. Когато баща му е на работа е една идея по-спокоен, защото явно не го вижда, но отново другите проблеми са налице.

Обмисляме варианти да се свържем с психолог/ педиатър или просто да потърсим професионална помощ, но не се намираме в България и трябва да се работи онлайн. Молим родителите с подобни или същите проблеми да дадат отзиви/препоръки/съвети/мнения.

Благодаря, че ме изчетохте и ще се радвам на споделен опит.

На първо място, не сте се провалили! Няма родител, който да не е направил серия от грешки и да е взел решения, които са довели до проблеми. Това е нормално. Не е нормално да не грешим. Така… Вие сте най-добрите родители за детето си. Точка. Това е без съменние. Дайте да видим как можем да Ви подкрепим в това да се чувствате като такива и да се справите с предизвикателствата на малкия калпазанко. Периодът, в който се намира, около прохождането и отстояването на себе си, е изключително труден. С което искам да Ви кажа, че до голяма степен затрудненията Ви идват от нормалните фази на развитието, през които детето преминава. Провокациите и настояването са точно това – проверка докъде са границите ми и какво още мога да правя. Всеки месец имаме видео на тема възпитание, защото действиетлно е много трудно, https://youtu.be/KXjo_8i9uBg Сега е началото. Много е добре да ги поставите именно сега, защото след това нещата идват естествено и лесно. Вижте и това видео: https://youtu.be/SOa4WZIzJag Относно устройствата – те са бързо решение с отрицателен ефект въру поведението, развитието и въобще възпитанието на детето. Храна, приета с телефон няма полезни качества. Искам да кажа, че това е вреден навик, който много бързо и лесно се затвърждава и води след себе си до все повече трудности. Оставате детето да яде или да не яде, от това няма да се случи нищо толкова страшно. Децата умеят добре да си регулират нуждите и когато спрем да настояваме, започват да хапват. Даже започват да ядат с охота в един момент. Детските се отразяват на поведението на детето. Обърнете внимание какво се случва след като свърши гледането на детското или каквото гледа. От там идват част от проблемите Ви. Можем да Ви препоръчаме специалисти, но на първо място се опитайте да помислите доколко добре успявате да поставите граници. Успех и сме на линия, ако можем да Ви съдействаме с нещо.