Карол Блек казва „Едно истински свободно дете навън, никога няма да забрави, че под плоските речни камъни се крият рачета, в спокойните, хладни вирове почива пъстървата, а боровинките растат по слънчевите горски склонове. Тези деца научават езика на речните вълни, знаят кои клони ще издържат теглото им и с кои съчки да запалят огън“.
Един “невежа“ от Папуа, Нова Гвинея може да разпознае 70 вида птици само по тяхната песен. Един “необразован“ шаман в амазонската джунгла, може да открие стотици лечебни растения. Австралийските аборигени разполагат с карти на земята под формата на песни, които лесно предават от поколение на поколение.
А ние можем да изброим десетина вида шампоана за коса.
Ние не познаваме света, в който живеем, защото ние също сме били отгледани в тези неестествени институционални учреждения. Обградени от своите комфортни, пластмасови крепости, ние не познаваме естествената си среда, не познаваме природата. Не я наричаме „майка кърмилница”, както преди. Тя най-често се превръща в нещо опасно и мръсно или се свежда единствено до изкуствено подравнената трева и хлорирания басейн в курортния комплекс. Ние сме обучени да гледаме на природата като ресурс, обект, от който можем да вземем нещо и така прекъсваме една свещена връзка.
А с това отваряме вратите за много проблеми. Много изследвания показват как липсата на връзка с природата води до тревожност и депресия, липсата на физическа активност развива хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD), затлъстяване и дори диабет у толкова много деца. Няма да споменавам последствията от нашето безразличие и егоизъм в проблеми като глобалното затопляне, изчерпването на ресурсите и изчезването на стотици животински видове ежедневно.
Връзката с природата е много важна
Ако осигурим на децата си тяхната естествена среда, те няма да отпуснат контрола и да разрушат всичко, а напротив. Това ще отключи свободния хоризонт за тяхното развитие.
Петя Гиева, психолог