Детето има кърлеж – какво да правя

Навлизайки в сезона на кърлежите, можете ли да дадете съвети какво да правим при евентуално ухапване от кърлеж. Открих кърлеж на крачето на сина ми – 3 г. – и го издърпахме вкъщи вечерта. Той толкова се уплаши, че не искаше да търпи да търсим тепърва спешен кабинет. В момента стои леко зачервено, но изглежда сякаш минава. Самостоятелното махане на гадинките, толкова ли е опасно? Какво може да се очаква сега? Има ли някакви кръвни или други изследвания, които могат да се направят? В случай на последващ подобен инцидент, къде е мястото, на което може да се потърси помощ в София? Предполагам за по-малките градове, където болницата е една е ясно. Благодаря предварително!


Сезонът на кърлежите тепърва започва, като кърлежово-преносими заболявания в България може да наблюдаваме от ранна пролет до късна есен.
По отношение на поведението след като сме открили кърлеж – ако сме далеч от градска среда и нямаме възможност да посетим лекар, разбира се, че трябва да го извадим сами, защото колкото по-дълго време стои в тялото, толкова по-голяма е опасността да предаде заразата, ако носи такава. При лаймската болест, например, ако кърлежът само ни е полазил или е стоял забит само час-два, шансът да се заразим е малък, защото са необходими около 12-24 часа кърлежът да се нахрани добре, след което да регургитира, когато настъпва и заразяването. Ако изваждаме кърлежа сами при такива обстоятелства, трябва да се знае, че не се маже с никакви овкусителни смеси (олио или други мазнини), по този начин го задушаваме и го караме да повърне, при което настъпва и заразяването. Не е правилно и известното завъртане на кърлежа по посока обратна на часовниковата стрелка. Кърлежът се издърпва внимателно нагоре, без да го въртим, като внимаваме главичката да не остане забита в тялото. Може да се използват и замразяващи спрейове преди изваждането, но не е задължително. Ако имаме възможност да посетим лекар, това е най-добрият вариант, във всяко спешно звено се изваждат кърлежи. В тези случаи изваждането е безопасно, извършва се от компетентни лица  и има възможност да бъде поставен тетаничен токсоид, тъй като кърлежите могат да пренасят и тетанус, което е тежко и животозастрашаващо заболяване. Особено важно е тетаничният токсоид да бъде поставен на хора, неимунизирани скоро или при такива, които никога не са били имунизирани. Поради това апелираме, ако пациентите имат възможност да посетят медицински специалист за изваждане на кърлежа, да не прибягват до самоинициативи.
По отношение на изследванията – ако се наблюдава типичното петно „тип биволско око“, диагнозата лаймска болест се поставя на момента, след което се започва антибиотична терапия, съобразена с възрастта на детето или възрастния. В останалите случаи – изследванията, които се правят са ELISA и Immuno blot, които изискват време, тъй като включват изследване на антитялов отговор. Обикновено има смисъл да бъдат направени около 3 седмици след ухапването, като при позитивен резултат се назначава отново антибиотична терапия. На въпроса на някои пациенти дали не е късно – не, не е. За посочения период заболяването не се е развило и се третира все още като остра инфекция. Посочените изследвания могат да бъдат направени както в Националния център по заразни и паразитни болести (гр. София), така вече и в повечето клинични лаборатории в повечето градове. Друга възможност е да запазим кърлежа и да го отнесем възможно най-скоро за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, ако сме в столицата, като трябва да се напомни, че дори кърлежът да е заразен с лаймска болест, ако не е стоял достатъчно дълго в тялото, пациентът може да не бъде заразен. За останалите заболявания, за които се изследва – марсилска треска и ку-треска, при всеки положителен резултат от кърлежа, се стартира антибиотична терапия.
Хубаво е през летния сезон да предприемаме профилактични мерки. Репелентите са подходящи за предстоящите сезони, защото предпазват не само от кърлежи, но и от други  членестоноги. Не пръскаме само краката, защото кърлежите могат да падат от дърветата, птиците ги разнасят непрекъснато. Хубаво е да се пръскат всички открити части от тялото и при възможност по-голямата част от него да бъде покрита с подходящо облекло и обувки, ако сме сред природата.

При ухапване от кърлеж, трябва да знаем, че не предават само лаймска болест, а и редица други кърлежово-преносими заболявания – анаплазмоза, ерлихиоза (трябва да сме особено внимателни, ако имаме куче домашен любимец), ку-треска, марсилска треска, кримска-конго хеморагична треска. Най-честото заболяване, разбира се, е лаймската болест. Една част от заболяванията първоначално протичат безсимптомно, тъй като при ухапване от кърлеж в повечето случаи няма болка, нито сърбеж. Ако кърлежът е преносител на Лаймска болест, при заразяване на човек, заболяването протича протрахирано (забавено) във времето. Липсва фебрилитет, понякога липсва и първична изява (типичният обрив), така че в тези сезони, ако сме планинари или често излизаме на открито, е хубаво след това да се проверяваме щателно, за да сме сигурни, че нямаме ухапване от кърлеж. Кожните промени могат да бъдат разнообразни и зависи от типа заболяване, което пренася кърлежът. Някои кърлежи не са заразени и не пренасят заболявания. В тези случаи, ако при пациентът има подлежащ алергичен терен, може да се наблюдава локално зачервяване със сърбеж, подуване, които отшумяват след няколко дни, на практика без последствия за пациента. Накои от заболяванията, които пренасят кърлежите, имат типични обривни изяви. Едно от тях е лаймската болест, при която в голям процент от случаите след ухапване имаме обрив на мястото на ухапването или на друго такова (такъв обрив може и да липсва в някои случаи), като този типичен обрив наричаме еритема мигранс или биволско око, имащ типична клинична изява. Характерното за този обрив е, че обикновено не сърби и не боли и по тази причина винаги трябва да се потърси лекарска помощ, ако се наблюдава подобно червено петно по тялото. Друго заболяване, което наблюдаваме в България, това е Марсилската треска, при която има патогномонична кожна изява, т.нар. tache noir или черно петно, като обривната единица претърпява няколко стадия след ухапване, като накрая се стига до типична некроза. Важно е подобен обрив да бъде забелязан навреме, тъй като заболяването е тежко, има животозастрашаващ характер и може да има сериозни последствия за пациента. При редица други кърлежово-преносими заболявания, обаче, липсва типична първична обривна изява. Такива са анаплазмоза, ерлихиоза, Кримска-Конго хеморагична треска, ку-треска и др.

д-р Радина Андонова, Инфекциозни болести

2019-05-20T15:47:35+00:00май 19th, 2019|