Пост от групата на 1 наум
Знам, че темата за крясъците е засягана многократно, но синът ми е на 1 год 3 месеца и от 7-8 месечен започна да крещи. Лази из стаята и крещи като сирена- адски силно, почти постоянно и необяснимо защо. Като нещо ме му изнася, крясъците стават просто кошмарни и пронизващи. Отскоро реши да крещи, защото храната не го кефи, рита ме и крещи като му сменям памперса. Цялата съм посинена, защото е много силен вече. Като че ли за всичко е наопаки, а от шума аз съм с постоянно главоболие (преди не знаех какво е това). Не сядаме никога на заведение, защото почва воя, а аз ако излизам с количката трябва да ходя бързо и да не сядам никъде, защото бивам наказана с поредните писъци от недоволство. Ходихме на психолог- естествено казва: “ами то така се изразява детето”. Ще съм благодарна на съвет или поне прогноза кога това може да спре. Единствено не крещи, ако пусна детско: за първи път пуснах преди месец, но не искам да прекалявам.
Това е порочен кръг, не влизайте в него. Сега е телевизия, след това ще трябва да добавите и нещо за похапване… все вредни навици, които ще доведат до задълбочаване на проблемите. Тук темата е не дали е нормално – ясно е, че е нормално, ясно е, че е тежко и ужасно, а след година и нещо вече и търпение нямаме – въпросът е какво се случва и защо. Случва се това, че детето Ви провокира да проявите твърдост. Трябват му граници. Които да го пазят и да му помагат да се чувства в безопасност. Това означава да започнете да му обяснявате какво и как може да прави, какво и как не може. Да сте до него и да му помагате да мине през рева и фрустрацията, без да задоволявате желанието. Защото следващия път ревът ще е повече, а исканията по-големи.
Биляна Котева, основател и администратор на 1 наум