Въпрос от страницата на 1 наум
Здравейте, детето ми е на 2,1 месеца. Той е доста страхлив и срамежлив и не иска да остане и за 5 минути сам. Когато сме сред други деца в компания, той пак търси нас да бъдем при него. Какво бихте ме посъветвали, за да подпомогна за превъзмогване на страха и срама?
Плахите деца обикновено имат проблеми със самостоятелността. Често има история и проблем, който е направил родителите много предпазливи. Разбира се, често не значи винаги… Понякога детето не е готово да се отдели и да играе с другите, защото просто още не е на този етап. Все още играта му е успоредна и всъщност има нужда още малко да стои и да наблюдава (да трупа пасивна информация) преди да се включи. Обикновено подходът трябва да е да го подкрепим – “Виж как еди-си-кой играе с камиончето, както теб, когато бяхме вкъщи”, “тази топка много прилича на нашата, дали тупка по същия начин”… присъединяването на детето става първо чрез родителя. Влизаеме заедно в детския кът/стая. И когато играчките и средата са валидирани от мама, тогава бих се чувствал по-добре. Трудното е, че ние се надяваме на глътка спокойствие, докато детето играе с другите, а всъщност то има нужда от нас тогава, за да добие увереността, която му липсва.
Биляна Котева, основател и администратор на 1 наум