Пост от групата на 1 наум
Имам син на 2 години и 4 месеца – все още не говори. Воден е на логопед, психиатър, психолог. Всички казват, че ще проговори и няма проблеми, просто ще стане по-късно. Той не се подчинява, не изпълнява команди.
А най-страшното е, че хапе – хапе до кръв, хапе всички, дори в играта. Просто захапва и не пуска, докато не му бръкнеш в устата. Винаги хапе до кръв. Случва се, когато му се каже не, или, когато се развълнува много. Хапе като е щастлив и като е ядосан. Хапе случайни хора също.
Предстои ни ясла. Страх ме е, че ще нарани някое дете. Иначе не се бие, не се самонаравнява. Как да постъпя?
Здравейте!
Доколкото разбирам се чувствате много безпомощна в ситуацията. Предполагам че специалистите очакват хапането да отмине, когато детето проговори предвид презумцията, че тогава ще може да използва думите и да се изразява чрез тях. Към момента не знаем нито кога ще проговори, нито дали хапането ще спре. Въпросът е: Какво да правя? Как да си върна контрола, да вляза обратно в ролята на възрастен и да не се страхувам от детето си? Освен това и как той да бъде спрян, тъй като, очевидно, за момента сам не би могъл? Детето ви не е животинче.
Спокойно може да му кажете, че кучетата хапят, а децата се учат да говорят и да казват какво ги притеснява. Вижте какво го успокоява, разсейвайте го и в никакъв случай не му давайте да хапе. Разбирам притесненията Ви за започване на ясла. Използвайте времето, за да се свържете с адекватен специалист, който да работи с детето и да Ви даде насоки как да реагирате.
С уважение: Лиляна Тръпчева
Здравейте!
Включвам се и аз – Малина от КиндиРУ. Занимавам се с невромоторни незрялости. Някои от вариантите при липса на говор са изпуснати неврологични показатели; неподтиснати рефлекси; липса на сензорна интеграция (мозъкът не обработва информация от сетивата или не прави връзка между инфо от сетивните системи). Хапането (и удрянето) може да се дължат на липса на сензорна интеграция, може детето лично да има лоша сетивност с много, много висок праг на болка, при което да не разбира каква болка причинява. Това звучи страшно, но може да се повлияе много бързо и благоприятно. Според мен е добре да се проверят горните неща дори и, за да се отхвърлят като вариант. И да уточня, че споменатите варианти не са диагнози, а състояния, които пак казвам могат да бъдат повлияни. Не съм логопед и бих потърсила съвет относно това дали бебешки език на знаците (baby sign language) временно и до момента на проговаряне не би помогнал с комуникацията.
Малина от КиндиРУ
Аз имам и личен опит с хапането и затова исках също да се включа и от свое име, не от името на 1 наум. За разрешаването на поведенчески проблем, като хапането, е добре да се тръгне последователно и да има цялостен поглед над ситуацията. На първо място е хубаво да се обмисли каква може да е непосредствената причина, преди да се задълбае прекомерно. Какво имам предвид? Дали е незадоволена орална потребност – може би. Или е подтисната агресия – възможно е. или е изтласкана проява на несъзнаваното, която се корени някъде в дълбините – не е невъзможно, но понякога да се знае спецификата на нормативните прояви, характерни за дадена възраст или етап в развитието е най-практичният подход. Макар и не толкова помпозен и сложно очертан. Защото статистиката показва, че в болшинството от случаите се касае за преходно явление, свързано с невъзможността да се изразява вербално и с недобра първоначална реакция спрямо проявата, която с времето се е превърнала в лош навик, труден за преодоляване.
Децата не винаги имат усещане за силата си и понякога хапят твърде силно, скубят много болезнено и т.н. Щом имате консултации с различни специалисти и тези прояви на неконтролираност и хапане не са свързани с проблеми в развитието и с неразбиране на случващото се, то тогава проблемът е на чисто поведенческо ниво (вероятно).
Тези прояви на самозащита ли са? Или са нещо като игра – аз хапя, а мама се кара, хуква да ме спира и става голяма забава. Или са някакъв недобре обговорен негов си израз на нещо. Защото казвате, че понякога хапе и за „здрасти“. Каквото и да е, ясно е, че е социално неприемливо и трябва да го спрете. Независимо какво стои зад него, дали е нещо дребно и тривиално, или нещо по-сериозно. Такива са и съветите на специалистите, с които Вие сте се срещнали. В отговора на Лиляна Тръпчева, с която се допитахме по Вашия казус, и чиито отговор ще намерите по-долу, също се вижда, че началото трябва да се постави с категорична позиция от страна на родителите. Тук не говорим за грубост, за избухвания, за крясъци, а за категоричност и системност при поставянето на правилата. Понякога сме толкова объркани и разколебани в това да устоим границите, че не улавяме къде свършва дипломацията и започва пазарлъкът, къде е нуждата и къде просто желанието (или прищявката), дали можем да издържим на фрустрацията или бързо й се поддаваме. Понякога тръгваме да търсим причини по дъното, преди да сме видели, че на повърхността има малко листо за отместване. Затова и повечето специалисти предлагат като решение тривиални мерки като системност, категоричност, устойчивост. Защото те вършат работа в над 90% от случаите и са сред първите неща, които можем да подобрим и да дадат резултат. Ясни правила, които се спазват. За всичко. Това много често води до подобрения в генерален мащаб. Добре е да потърсите някой, който да Ви подкрепи в този процес. Може да не е най-добрият, а просто някой, на когото да се доверите. Понякога имаме нужда от време в осмислянето на проблема и начертаването на план за действие, а не толкова в спазването му. Имате голямо притеснение, че детето ще хапе и в яслата. Имате ли опит, макар и за кратко, някой друг да гледа детето или да го изведе и тогава същото ли е положението? За себе си смятах, че съм доста добре контролиращ ситуацията човек (особено предвид, че и аз като Вас имам по-голямо дете), докато не си дадох сметка, че по ред причини малкият ми син ми показва, че границите са сериозно разклатени. И когато започнах да подобрявам това, нещата тръгнаха в добра посока. Много осезаемо. Само след 2-3 дни. Говоря точно за хапане. Ужасно е трудно, разбирам Ви прекрасно. И срамът, и вината, и говореното, и опитите…
Биляна Котева
Основател на 1 наум и Майка на Филип и Ян