Пост от групата на 1 наум
Здравейте! Моят проблем е свързан с мен. Имам прекрасно момче на 2.8, което все по-осезаемо преминава през период на тръшкане и отстояване на мнение. Тръгна на ясла, там нещата минаха доста безболезнено и единственият проблем, който имаме от там, е боледуванията. В комбинация със студените месеци далеч не мога да му осигуря такова разнообразие в живота като през топлите месеци. Следователно все по-често е кисел, сърдит и понякога, честно наистина не разбирам защо точно се сърди. Започна да хвърля разни неща, да бута, да се търкаля по земята. Което като се случи навън, е доста трудно да не му позволя да се влачи в калта, когато и двамата сме с много и все хлъзгави дрехи. Сигурна съм, че поведението му е нормално за възрастта и той проблем няма. Проблемът е в мен. Усещам се доста изнервена и ядосана по една или друга причина, независещи от детето. Имам си своите ситуации в живота. Проблемът е, че си изпускам нервите. Понякога му крещя и му се карам прекалено много. Когато е попадал в ситуация, която е потенциално опасна за него, съм си позволявала да го напляскам. Да знам, това е изключително грешен подход.
В момента се чувствам изключително виновна, че не успявам да реагирам адекватно като детето изпадне в момент на тръшкане и недоволство. Вечер като милото спинка и се успокоя се чувствам ужасно виновна и като ужасен родител.
Молбата ми е да препоръчате подходяща литература. В началото много избягвах книги, защото сякъш всеки си казва своето мнение и като че ли все разнопосочно и противоречащо си. Но това вече не е бебе, а малък човек и много имам нужда да видя неговата гледна точка и как е най-добре да се реагира в дадена ситуация.
Отговор от Elena Christoff – майка и част от семейството на 1 наум
Здравейте! Човек, или по-точно една майка, не може винаги да има огромен капацитет и да се справя с всичко. Едва ли има някой, който да не се е карал или да си е изпускал нервите. Причините за това детето да преминава по този начин в тази възраст така могат да бъдат различни – характер, темперамент, ясла, отношения между родители и др. Тук е добре да се опитате да разгледате и прецените кое провокира поведението му, кое го засилва – т.е. с една дума да анализирате. Казвате, че и Вие си имате своите трудности и е възможно те също да допринасят за това. Не го казвам, за да се почувствате виновна, а ако сметнете, че и това може да бъде причина, можете Вие да поговорите с психолог.
Иначе това, че привидно детето няма проблем с яслата, изобщо не е гаранция, че я възприема добре. Някои деца просто изразяват емоцията и реакциите си извън нея. Като литература, както винаги препоръчвам ” Изкуството да бъдеш родител”. Има обяснения и съвети по Вашия въпрос. Има техники за отразяване на чувствата и такива неща, които хем да обяснят на родителя как да се справи със ситуацията, хем и да разбере какво се случва. Успех Ви пожелавам и не се обвинявайте. Когато се случи такава ситуация, в която да премина границата на добрия тон, винаги се извинявам на детето и обяснявам защо съм го направила. За мен този подход действа и смятам, че до известна степен смекчава или предотвратява травмирането на детето, а и чувството на вина.