Пост от групата на 1 наум
Здравейте! Моля за съвет. Момиченцето ми на 2,8 год. и не желае да ходи доброволно за ръка по улиците, където е задължително да го прави, защото има автомобили. Нужно е да го прави насила, ляга по земята, тръшка се, някога се изплъзва и бяга към колите, при което бягам и аз и честно казано винаги съм в шок дали ще мога да я догоня. Обяснявам в спокойна обстановка колко е опасно, но на следващия ден е същото. Показвам картинки в книжки как децата вървят на улицата хванати за ръка. Уж на момента разбира, но после прави същото. Даже някога когато се е засилила и ме види, че и аз бягам се смее и бяга още по упорито.
Улиците са важна граница. До каква степен детето говори? Не се отказвайте от книжките, но не го правете през обещания, а просто през причинно-следствени връзки и аксиоми – “Пешеходците вървят по тротоара, а колите по улицата. И едните, и другите трябва да внимават. Улицата се пресича на пешеходна пътека, на светофар и когато няма трябва да се оглеждаме внимателно.” Тези неща през книжки стават много добре. Опитайте се да обясните, че всъщност Вас Ви е страх и да е през алтернатива – може мама да те държи за ръка или ти държиш мама. Покажете й, че все още е малка и не стига до прозорците на колите, заведете я до някоя кола и й покажете, че през прозорците няма да я видят. Дръжте я здраво. Не се фиксирайте. Ако тя смята, ще си играете и всъщност Ви провокира да играете на гоненица, то може проблемът да е в това, че Вие откликвате прекалено много.
Биляна Котева, основател и администратор на 1 наум