Случайно попаднах на Вашия сайт и бих искала да Ви поздравя – това е едно изключително полезно място за родители, доколкото зная, без аналог. Благодаря Ви!

Имам и един въпрос: Синът ми на 1,8 г. на площадката е доста плах и засега не може да се защити по никакъв начин. Редовно дечица му изтръгват играчките от ръцете, а той не опитва да ги задържи. Ако има възможност, ми дава на мен да му пазя играчката. Случвало се е да го бутат и дори удрят, той, разбира се, се разплаква, но не опитва да се защити или да предотврати бутането (да махне ръката на детето или да избяга например). По-агресивните прояви го ужасяват и предпочита отдалеч да заобиколи децата, които вече са имали такива. В такива ситуации аз му обяснявам, че никой няма право да го бута/удря и той може да попречи на това, като каже Не/спре ръката на детето със своята/не пуска играчката, ако не иска да я даде. Опитвам се да се намесвам само когато се налага (примерно някой го удря, плаче, паднал е). Когато някой му дръпне играчката, го оставям сам да се справи и само ако той потърси моята помощ, примерно моля детето да му върне играчката. В игрите с братовчедите си и други по-близки деца (всички те са по-големи от него) няма такъв проблем, отстоява желанията си. Вкъщи няма и следа от тази плахост и плашливост. Чудя се дали правилно постъпвам, дали по някакъв начин аз и партньорът ми не грешим някъде във възпитанието му и дали може по друг начин да му помогна да се чувства по-уверен и щастлив на площадката.


Доколкото разбирам Вие учите детето си да отстоява границите си, като казва Не и се стараете да го оставите той да се оправя сам, освен ако не прецените, че за него това е невъзможно. Казвате, че с по-големите си братовчеди се справя по-добре, отколкото с децата на площадката. Все пак той е само на година и осем месеца. Отскоро е започнал да общува с деца по този нячин. Все още се учи. Чудесно е, че го подкрепяте, като му давате съвети и механизми за справяне. Той трябва да се научи на тази комуникация. Понякога не можем да спестим негативните емоции. И не трябва. Изчакайте известно време и наблюдавайте тенденциите. Към момента не виждам причина за притеснение.

За да мога да дам по-конкретен отговор, ми трябва и повече информация. Можете да помислите дали няма някакво разминаване в посланията. Нещо, отвъд думите, което кара детето да реагира по този начин? Често родителите имаме противоречиви послания. Хем искаме децата да са подредени, послушни, тихи (примерно), едновременно с това искаме да отстояват вещите си, да са по-дейни, по-настъпателни, по-агресивни. Става така, че искаме да отстояват себе си пред другите, но не и вкъщи.

Разбира се, освен възпитание, трябва да имате предвид, че личността се изгражда и на базата на определени темпераментови особености, които са константни. Т.нар. вродена нагласа или характер. Които по-скоро трябва да приемем и да подкрепим, отколкото да се борим да ги променяме.

Ако на следващ момент поведението на детето Ви Ви тревожи и усетите нужда, можете да потърсите съвет и по-детайлен анализ от психолог.

С уважение, Лиляна Тръпчева, детски психолог