Детето ми е на почти 2 години и все още спи в нашето легло. Отдавна не го кърмя, не се буди нощно време, но когато го сложа на неговото креватче, което е залепено за нашето – той мрънка, дори насън става неспокоен, започва да се буди и реално да се мести към нас и да плаче. Това положение се случва още от втория месец. В момента, в който го сложа на нашето легло, ляга и заспива все едно му е натиснат бутон за изключване. За нас също това е по-лесният вариант, но си даваме сметка, че може би има проблем. Около нас (в приятелския ни кръг), почти всички дечица спят при родителите си и реално не намираме разбиране за притеснението ни, но съм чела на много места, че това съвместно спане не е ОК. До каква възраст е нормално и откога насетне вече сериозно трябва да се замислим? Също, как да стане преходът? Да го избутваме и да го оставим да плаче, или директно да го преместим в самостоятелна стая. Имаме такава възможност. Благодаря за насоките Ви!

Съвместното спане в една стая е възникнало първоначално в резултат на липсата на пространство, в което децата да бъдат отделяни от родителите. В последствие в този навик са се включили и много емоционални и културни фактори.
За изграждане на навика на съвместно спане от значение е и историята на самото дете – ако то се е родило преждевременно, боледува често или има някои трудности с храненето му, родителите могат да се чувстват по-спокойни, ако детето се намира наблизо до тях или да облекчи хранещия родител по време на нощното хранене.

Обикновено преместването на децата от стаята на родителите в самостоятелна стая може да обхваща дълъг период от време – от първата година след раждането до ранна училищна възраст (5-8 години), като това решение е индивидуално за всяко семейство. Няма ясни правила кога е най-добре. В този смисъл горната граница е училището. Проучвания показва, че по-големи деца и тийнейджъри, които спят в стаята на родителите си, имат занижено самочувствие и срещат различни социални затруднения в контакта с връстници.

Факт е, че колкото по-рано се случи преместването в самостоятелна стая, толкова преходът и за детето, и за родителите, е по-безболезнен. Отнема около 3 – 5 дни бебето да спи без възрастен. Добре е да се опитате да го направите с определен ритуал или да създадете вълнение около новото легло, новата стая и т.н.

Никое дете не обича да бъде отделяно и затова очаквайте да има съпротивление. Но това не е непременно лошо. За да научат нещо ново, трябва да се откажат от старото. Това е основно и естествено правило в израстването. Когато плачат и чакат родителите им да дойдат при тях, децата всъщност се учат да отлагат и изчакват. Това е важен етап в развитието на всеки човек.

Мая Угрюмова, психолог и фамилен психотерапевт