Една година. 365 динамични, стремителни дни. Отминаха. И в тях се случиха толкова много неща. Има такива години. Наситени като за десетилетие. Важни и осмислени. Такава беше годината за нас от 1 наум. Появихме се, проходихме и сега вече стъпваме стабилно по пътя си. Там, където е мястото ни. Изпълнявайки мисията си – да търсим, да се борим, да помагаме и да не се отказваме. Защото децата го заслужават. А ние, родителите, сме тези, чиято е отговорността. За тях. За бъдещето. И трябва да си помагаме. Защото е трудно. Понякога дори непосилно…
В личен план годината също беше и е много наситена. Алек, синът на Вера се роди и я причисли официално към групата на хората с 1 наум – родителите. Като всяка инициация и нейната не беше лесна. И я промени. Даде й съвсем друг мироглед – много по-истински, но и прекрасен.
След дългогодишна, тежка и на моменти обезкуражаваща борба с ендометриозата и нейните последствия, Ани очаква своето 1 наум и вече финалът се вижда. Всички вярваме, че ще е щастлив и нямаме търпение за него. А за нея битката, вярата и надеждата се съчетаха така, че й дадоха неподозирани сили. За да може чудото да се случи. И то е на път. Е, като всеки бъдещ родител и тя все още е перфектна и с нетърпение чакаме да ни покаже как се прави.
При мен събитията така се сляха в професионален и личен план, че само фактът, че не просто обичам работата си, а я приемам за мисия, ме държеше мотивирана и в кондиция. И разбира се, помощта. Открих, че майчинството не просто носи сили, а дава суперсили. И като всяка година и тази готвеше изненади, предвиждащи още 1 наум, което се задава. Моето.
Благодарим на всички Вас, за подкрепата и активността Ви. Това ни дава смисъл да продължаваме напред. Защото вярваме, че има смисъл. И сме на пътя си.