Буквално от преди броени дни го диагностицираха. До преди това, като повечето родители си мислехме, че просто е по-палав и по-активен. Сега след като съм наясно с нещата ми е по-лесно да предприема мерки и да се справим бързо и да овладеем положението. За съжаление обаче, това което мога да споделя като обратна връзка е, че в детската градина, освен от директорката и от един двама преподаватели, не срещам разбиране. Родителите са просто ужасни, леличките, които се грижат за децата, също. Едва ли не активността на малкия им идвала в повече. А такива деца е задължително да бъдат приети и да им се помогне по-бързо да се адаптират. Положението не е толкова страшно, колкото звучи. Наистина просто е по-щур. Няма проблем с нищо друго, освен с това, че когато лелките не се занимават с децата и да речеме не са го нахранили, или са го оставили мокър, той се изнервя и търси по всякакъв начин как да провлече вниманието и да сигнализира,че нещо не е наред. В случая го прави с хапане. Това е и недоволството на родителите. Аз ги разбирам, на никой няма да му е приятно детето му да бъде ухапано. Но преди всичко това са деца. В групата хапят и други дечица, не само моето. Но тъй като малкия е и по-активен и разбира се, една идея по-труден за гледане, те не спират да мрънкат. И родителите, и леличките. Дори почти ми бяха “извили ръцете” да прекратим временно посещаването на градината, докато не овладеем положението. Но това за него ще е крачка назад и по съвет на директорката и психолога, това не трябва да се случва и детенцето трябва да продължи да си посещава детската градина, колкото и на някой да не му е приятно това. Той трябва да бъде в социална среда, а не залепен за мен както досега. Стана много дълго, но исках да обясня подробно, може на някой да послужи тази информация. Определено съм разочарована за пореден път от персонала в детските градини и се поставям на мястото на директорката (която е страхотна) и е изправена пред такива трудни ситуации, които са ежедневие.

Поставянето на диагнозата ХАДВ е критичен момент за детето, за семейството и за свързаните с тях системи, една от които е детска градина във Вашия случай. Трудностите на детето изискват много усилия, от ежедневни битки, но отношенията с учители, възпитатели и всички останали ангажирани специалисти не е добре да стават една от тези битки. Това е изтощително за всички и би отнело много енергия, която можете да вложите в по-ползотворна насока.
Важно е да държим в съзнанието си идеята, че детето е пряк свидетел на отношенията между семейство и детска градина. Всеки явен или скрит конфликт може да показва колко разтревожени са родителите и учителите от трудностите на детето. Същевременно обаче този усетен от малкия човек конфликт поражда и повече напрежение у него, което засилва проблемното му поведение.
Положително е, че на този етап има хора, от които получавате подкрепа. Явно има и такива, спрямо които имате усещане за неразбиране. Категоричното тълкуване на поведението им като отхвърлящо не само води до негативни чувства, но и не е полезна стратегия.  Диагнозата може да се разглежда като началото на намирането на общ език между всички участници в живота на детето. За да се случи това е нужна чуваемост и от всяка една страна. Обнадеждаващото е, че за да се променят отношенията е достатъчно една от страните да промени своето. Не е невъзможно това да сте Вие, но е нужно да се заредите с много търпение и позитивизъм.
Можем да допуснем, че тези учители и родители не са толкова ужасни, а неразбирането на това разстройство да стои в основата на отношението им. За много хора не е ясно, че диагнозата ХАДВ има своите невробиологични причини. Подобно на всички нас, е възможно и те да търсят обяснение в рамките на знанията си за света и така естествено да смятат, че лошото възпитание от страна на родителите е причина за проблемното поведение на детето.
Напълно реалистично е да си представим, че учителят и помощник-възпитателите изпитват също толкова сериозни като нашите трудности да овладеят поведението на детето. Тяхното мрънкане може да бъде знак за това, че са притеснени и търсят пътя към него. Най-добрата реакция от наша стране е да споделим идеи за стратегии, които вършат работа при нас. Понякога самият факт, че ние разбираме техните затруднения е достатъчен за подобряване на нагласата им и с това и отношенията. Добре е да помислим как да ги облекчим по друг начин. Понякога част от адаптацията към диагнозата е нуждата да се откажем от някоя малка битка, за да спечелим войната или да се откажем от някои свои изисквания (отучване от гърне или закуска в градината например), за да концентрираме вниманието си върху по-належащото (отношенията).  Хвалете учители и възпитатели при всеки малък успех и при всеки забелязан жест – това ще ги умножи.
Често очакваме другите родители да разбират причините за поведението на детето и да имат знания за съществото на ХАДВ. Оскъдната информация често води до погрешни изводи. Намерете начин да споделите с тях какво се случва, за да могат те да подготвят своите деца за повече толерантност към Вашето. Уверете ги, че разбирате сериозността на проблема с хапането и взимате всички необходими мерки.
Мислете по посока на това какво Вие да направите за включването на детето Ви в групата. Учете го как да се свързва с другите деца. Говорете с внимание, но честно с детето за различията и трудностите, пред които е изправено. Играйте с детето ролеви игри като сменяте често ролите си. В началото поканете едно или две деца на гости. Помагайте в игрите като ясно поставите забрани за хапане, удряне, бутане и викане. Поощрявайте доброто поведение.
Не на последно място – погрижете се за себе си. Да бъдеш родител е трудно, но да си родител на дете с ХАДВ е в пъти по-трудно. Напомняйте си, че неизбежно ще има и по-трудни дни, но един такъв не означава, че приобщаването и интеграцията не се случва.

Женя Милушева, психолог