Две и половина или тригодишното дете преживява първата криза. Това е кризата на раздялата с бебешката възраст и навлизането в по-зрялата детска възраст. Протестното поведение и честото „не” са нормални за този период, който се превръща в голямо изпитание за родителите. Той е изпитание и за детето, което преживява сложни чувства при оформянето на първото усещане за автономност. Много е важно родителите да разбират възрастовите промени при децата си, за да може да ги подкрепят в този процес, а не да му се противопоставят. Как ще преживее детето първата възрастова криза, „първия пубертет”, е много важно, защото това засяга как ще се развива самостоятелността и автономността му като зряла личност.
Да налагаме подчинение и любезност на двегодишно дете би могло да създаде сериозни проблеми за връзката родител-дете и развитието на самото дете. В тези моменти детето има нужда да бъде подкрепено да опознава и назовава чувствата си, да се запознава и с чувствата и преживяванията на околните. На този етап детето среща необходимостта да се противопостави и отхвърли майката (с която до момента са били в хармония), да изпитва негативни чувства към нея, за да може да настъпи първата стъпка на отделяне.
Този етап е много важен и за майката, как ще приеме това, че не е идеална, как ще отговори на предизвикателствата, отправяни от детето, как ще промени погледа към самата себе си. Отделянето от майката има значение за сближаването на детето с други възрастни – бащата, който има други функции. С други думи, негативните чувства, съпротивата, отказът са необходимо и единствено възможно условие, за да може детето да наруши бебешкото равновесие и да премине на друг по-зрял етап.
Елена Кръстева, психолог и фамилен терапевт