Как да подготвя детето, че ще става батко

Бременна съм и имам „голямо“ дете, което е на 2 години. Реално разликата им ще бъде доста малка и съм притеснена как ще премине адаптацията. Синът ми е много привързан към мен, тъй като основно аз се грижа за него. Не само. Разбира се, включват се активно и таткото, и бабите, както и бавачка, която от време на време помага. Няма проблеми с разделите. Обичайно се разплаква, но това става за секунди и след това се успокоява. Изключително спокойно и дружелюбно дете е и не сме имали проблем с него до момента. Е, предвид възрастта му, смело нагазваме в периода на тръшкането, но това също за момента е поносимо и го овладяваме. Обикновено с разсейване или устояване на първоначалната бурна реакция.
Случвало се е да гушкам малко детенце, на наши близки, и тогава съм забелязвала, че той реагира. Идва при мен и иска да гушкам него. Което ме навежда на мисълта, че може да имаме проблем. Говорим за бебето, казваме му, че е в корема ми, но не знам до каква степен разбира. Имаме кукли бебета, които галим и пак му казваме, че и в нашето семейство скоро ще се появи бебе, за което ще трябва да се грижим. Той също гали и целува куклите. Бихте ли ми дали насоки какво е добре и какво не е добре да се прави като подготовка, така че да стане максимално щадящо за него. Благодаря Ви предварително!


Малко неща имаме да допълним към вече направеното – то е като по учебник. Бихме препоръчали да се внимава да не се фаворитизира очакваното бебе.

Разбира се, това е голямата тема сега в семейството. Може би е добре да се подготви синът Ви за очакваните промени на ниво ежедневие. Бъдещото бебе няма само да се гушка (за съжаление). Ще има и среднощен плач, миришещ памперс, по-малко време с мама. Новата позиция на „батко“ е добре да бъде представена и с отговорностите, и с привилегиите, за да има детето усещане за справедливост. И последно – нормално е по-голямото дете на моменти да изпитва раздразнение. Намалява му се територията и контактите с най-важните хора. Забраняването на тази емоция може да доведе до преживяване на отхвърленост и неразбиране. Естествено е да има и леко връщане в развитието – да иска да го храните или да го носите на ръце. Не е добре да отблъскваме грубо тези желания. Можем да угодим, но като изключение. Пожелаваме Ви щастливо майчинство.

Анета Жечева и Антоанета Христова, психолози в консултативен център „Плиска“

 

2019-08-17T13:32:36+00:00август 15th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.