Тръгването на градина с голямата ми дъщеря беше песен. Без плач, без сълзи, без драма. Беше й станало доста скучно вкъщи с мама и бебето. Но малката ми дъщеря не прие така яслата. Тя е по-привързана и плаче, засега, всеки път щом я оставям и взимам. Надявам се да отмине. Утре ще оставя малката да спи в яслата, тъй като досега я взимам на обяд. Дали има начин, по който да и помогна да преживее този момент по-лесно? Досега предимно аз я приспивам. Не дава друг да я приспи. Два, три пъти баща и баба и, но луд късмет просто. Децата имат по-малко от две години разлика. Малката сега е на почти две.
Ето някои насоки, които могат да помогнат.
За адаптацията към детската градина са необходими 1 – 2 месеца. Това е стресов период и за детето, и за родителите. През него можем да очакваме емоционални реакции от детето, дори известно връщане в развитието, както и някои физиологични реакции – промени в хранене, сън.
Какво може да помогне: непременно да предупредим детето, че ще бъде в яслата целия ден и да кажем кога ще го вземем. Точното определяне на времето не е лесно, защото не познават часовника. Можем обаче да го обвържем с дейност, която ще правят (учителките могат да ни подскажат). Важно е вечерта да кажем на детето, че е било целия ден и сме спазили обещанието си да го вземем, когато… Така ще върнем усещането за сигурност у детето. Можем и дадем на детето нещо наше, за да го “пази” в градината. Възможно е дори да е малка играчка, напарфюмирана с парфюма на мама. Ароматът й ще действа успокояващо. Надявам се да сме били полезни!
Анета Жечева и Антоанета Христова,
детски психотерапевт, семеен психотерапевт