Въпросът ми е за поставянето на границите вкъщи и запазване все пак на някакво лично пространство – как, като по цял ден сме само двете с дъщеря ми, и тя постоянно е залепена за мен, и иска да й обръщам внимание, да си играем, и т.н. Всичко иска да правим заедно. Няма въздух. Единственото време, което успявам да си открадна е като я сложа pred телевизора, но това хич не ми харесва като решение. :(((
П.С. дъщеря ми е на 3 г.
Това в наши дни ще се явява тепърва като огромно предизвикателство. Тук е важно дали е било така и преди карантината, или е откакто сте вкъщи принудително? Ако сме в първата хипотеза, то следва да полагате усилие да извоювате както Вашите, така и нейните граници. Разбира се, няма да е лесно, но постепенно – с дейности, в която да се справя сама, които постепенно да увеличавате като продължителност. Окуражаването на всякакви самостоятелности, дори неща, които може да Ви се струва че не може да прави, ще помогнат. А току-виж Ви изненада! Ако ситуацията е такава заради карантината, възможно е това да отразява едно вътрешно безпокойство около случващото се, и да е необходимо да поговорите защо се случва тази промяна. Може би тя се е “залепила”, за да възвърне увереността си, както всяко дете прави.
Всъщност, не знам дали Вие й казвате, че имате нужда от време сама? Ако не сте го направила – направете го и обяснете защо е така. И отстоявайте себе си и своята глътка въздух! Важно е, най-вече за Вас – и никога, ама никога времето на мама за нея си не значи, че мама не обича да играе с детето си! Ако можете да разчитате на подкрепа и думите и на друга авторитетна фигура, направете го; нека този друг човек също се включи с думи и послания.
Елена Мечева, клиничен и консултативен психолог