Майката е пристан и утеха, тя преподава как се живее във вътрешния свят – афективността, емоциите, взаимоотношенията.
Бащата преподава уроците, необходими за външния свят – как да управляваме границите си, как да отстояваме личното си пространство и да поставяме категорични лимити, как да отстояваме интересите си, но и как да губим и да се изправяме отново.
Добре е двамата родители да са в съответните си роли.
Децата, в чийто живот бащата не е присъствал осезателно, стават или свръхамбициозни, за да докажат на външния свят или на авторитетите, че са ценни и можещи, или обратното – стават плахи, трудно тръгват към предизвикателства, не могат да проявят смелост, дезертират от поемането на отговорност.
Особено важна е ролята на бащата като пример за синовете си. Отсъстващите бащи физически или енергийно, имат по-колебливи синове, съмняващи се в собствената си мъжественост. Момичетата пък, на които е липсвал бащата в процеса на възпитание, често нямат представа за мъжкото изобщо. Това им създава бъдещи проблеми в контактите с противоположния пол.
Децата, чиято майка не е успяла да даде безусловна любов, топлина и грижа, т.е., когато са с емоционално лишение, израстват с очакване, че няма да получат нормална емоционална подкрепа. Те самите ще страдат от липса на внимание, съпричастност, изслушване, саморазкриване или взаимно споделяне на чувствата от страна на другите. Ще им бъде трудно да даряват любов.
Галина Тодорова, психолог