При разсъждаването по този въпрос, няма как в главата ми да не изнекне антиутопията на “451 градуса по Фаренхайт”, където идеята да се заместят тотално книгите с все по-големи екрани е доведена до крайност и показва какви биха били резултатите от това.
Можете да прочетете книгата безплатно от Читанка, тук, https://chitanka.info/text/4627-451deg-po-farenhajt
Или да изслушате, пак безплатно, великолепния радиотеатър, https://gramofonche.chitanka.info/zagolemi/451.gradusa.po.farenhajt–rej.bredbyri–radio/
Ако използваме класическото сравнение между книгата и телевизора (таблет, телефон, интерактивна играчка) и се опитаме да обясним защо едното е много полезно, а другото – не, независимо че има изключително много екранизирани книги, образователни програми и т.н., отговорът ще е свързан с начина на възприятие. Написаният текст ни кара да свързваме първо думите в изречения, след това да осмисляме цялостното съдържание и да си представяме картини, образи и по този начин да развиваме въображението си. И мисленето. Полезно за развитието ни впоследствие. Докато екраните ни дават вече готови образи. Смлени. Ние ставаме просто зрители, които са блокирани за определено време пред тях. В този смисъл те са по-скоро забавление и като такова, е добре да ги ограничаваме.
Майката на Филип