Има толкова много бащи по света. Едни са само биологични. Други са всичко останало. Едни готвят, други работят неуморно, трети са добри в поправянето на разни неща, четвърти са истински полезни с децата, пети чистят безупречно, шести изслушват, седми утешават и т.н. до безкрай. Всеки е различен. Но всеки е добър в НЕЩО.
Уморени от безкрайните грижи по всичко наоколо, претрупани от задачи, често се втурваме да упрекваме, да нареждаме и да изискваме. Ангажирани в това да сме недоволни и да намираме недостатъци на неловката бащинска помощ, забравяме какво е истински важното. Онова НЕЩО, което ни прави семейство и ни кара да бъдем заедно. Любовта. От която се появяват децата.
За всяко семейство НЕЩОТО е различно.
Днес е Денят на бащата. Опитайте се да намерите думи, с които да изразите обичта и благодарността си. Към бащите на децата Ви. Че ги има и че са до Вас!
Защо да благодарим ли?
Защото активното, пълноценно и адекватно бащинство трябва да се стимулира, насърчава, но на първо място – да бъде позволено. От МАЙКАТА.
Бащата на моите деца е доста несръчен. Но се ОПИТВА постоянно, ПОМАГА и се ВКЛЮЧВА. Мърмори много и успява да намери най-безумните маршрути за придвижване, но никога не отказва ПОМОЩ на никого. Обича ни повече от всичко и това си личи. Не го показва с дребни жестове, цветя и изненади, а с това, че е НАСРЕЩА. Тогава, когато истински имам нужда. В моментите, в които ВЯРАТА и НАДЕЖДАТА се сливат в молитва, а тревогата ме блокира. Благодаря ти, че си най-добрият баща за нашите деца! Благодаря ти, че не се отказваш да се опитваш! Благодаря ти, че си до нас. Винаги и безусловно. За важните неща.
Майката на Филип