Ако спрете и се замислите ще се уверите, че идеите за добрата майка са също толкова нелепи колкото куклата Барби е еталон за красота. Всички знаем, че ако Барби беше жива жена щеше да се извисява на 2 метра, да има гръдна обиколка над 100 сантиметра и талия около 40 сантиметра.
Е, добре, според мен, ако добрата майка от картинките наистина съществува то тя има шест ръце, 4 хълбука и е толкова еволюирала, че зърната й са на глезените, за да са на 100% достъпни за лазещото й бебе. Тя никога няма нужда от сън, винаги е доволна и търпелива, еднакво готова както да излезе на футболния терен, така и да седне да решават тригонометрични функции. Съумява да е едновременно на три места и винаги разполага с някоя и друга хилядарка, която е готова да пръсне за себе си и децата.
Хайде, не искате да изглеждате така, нали?! Да, знам, като изключим зърната на глезените, останалото не звучи зле. Истината е, че подобни образцови майки не са нищо повече от съвременен мит, изкован, за да направи живота ни непоносим. Тези митове създават монолитен разказ, който ни казва какви трябва да бъдем и какво трябва да правим, за да сме добри майки. Не ни стигат собствените ни представи относно добрите майки, ами ни се налага да лавираме изпъления социален мит за доброто майчинство.
Откъс от книгата “Край на мита за добрата майка” на Алисън Шейфър, изд. Colibri