Попитали дечица на около седем години на колко години е баща им. Отговорите варирали от 20 до 200. Едно момченце отговорило: на седем. Учителката търпеливо започнала да обяснява, че няма как таткото да е на седем години. Момченцето я погледнало в очите и отговорило: той е станал баща, когато аз съм се родил. Аз съм на седем години, значи и той е баща на седем години. Преди това е бил момче, мъж, съпруг, но баща е едва от седем години.
И така, макар и според документите заедно с бащата на Марко да сме столетник, като майка и татко ние още не сме навършили по две години.
Няма никакво значение колко години сме живели преди това. Някои майки и татковци са живели по 20, други по 30 или 40, ние пък по 50 години (историята и Библията познават и по-късни бащи и дори майки). Макар и да сме математици, числата не са толкова важни за нас. Преди това сме били деца, младежи, съпрузи, а сега пък сме Мама и Тате. На възраст около 16 месеца всеки от трима ни.
Дали щяхме да го обичаме повече, ако се беше родил преди 20 години? Едва ли… Според Кестнер, трудностите по пътя до дадена цел ни карат да я ценим повече. Преди 20 години със сигурност нямаше да заема толкова много място и време в живота ни. Но всички родители обичат децата си еднакво. И заедно с тях стават на 2, 3, … 20 години.
Децата се отделят от нас още от мига, в който са създадени. Били са твоя клетка, а в моемнта на зачатието вече са друго същество. С развитието на плацентата стават още по-самостоятелни, с всеки следващ етап на развитие още в утробата се отделят все повече, раждат се и макар и още в ръцете ни, с всяко ново умение стават все по самостоятелни и независими. Но ние оставаме техни завинаги.
Виктория Узунова, смела и умна майка, за която майчинството идва на 50-годишна възраст, прекрасен приятел и родител на почти двегодишния Марко