Детето ми е на 2.9 години и все още не може да се каже, че говори. Има в речника си 5-6 думи (правилно назовани) и доста, които не са особено разбираеми за хората, извън семейството. Понякога на този език образува дълги конструкции. Цели изречения и дори повече от това. Иначе е изключително будно и комуникативно дете. Няма някакви поведенчески или други прояви, които да ни притесняват. Двигателната му активност също е много добра, Въпросът ми е дали е добра идея да потърся помощ от логопед и
съответно има ли какво да направя вкъщи, за да подобря и подпомогна проговарянето му?
По споделеното от Вас някак оставам с разбирането, че детето проявява желание за общуване и всъщност “говори”, но не по начина, по който се очаква в тази възраст, т.е. това, което Ви тревожи е качеството на говора, а не разбирането на езика? Обичайно, в първите години водещо в ориентацията ни относно комуникативното развитие на малкото дете, е дали разбира (напр. инструкции, дадени от Вас) и трупа разбиране (речников запас), както и откликва ли на общуването, вълнува ли се от него, въобще – обръща ли му внимание. На възрастта на Вашето човече действително очакваме говор, който да бъде разбиран и извън най-близкия семеен кръг, а ранната възраст, в която е, е възможно най-благодатната за подкрепа, тъй като резултатите се постигат по-бързо. Бих Ви насърчила да помислите за консултация с логопед, за да получите и обективна професионална обратна връзка. Заедно с него и на база наблюденията му върху езиково-говорното развитие на детето, ще вземете решение дали подкрепа в домашна среда би била достатъчна, или е необходима и логопедична терапия. Вторият вариант също предполага активна подкрепа у дома, за да се постигнат най-добри резултати – малките деца учат най-бързо в естествената среда на дома си, през залагане на терапевтичните цели в ежедневни занимания и естествено – с най-близките хора.:) Успех!
Маргарита Габровска, логопед и специалист по Ранна детска интервенция към център “Малки чудеса”