Детето ми (2г. 3м.) не иска да ходи на ясла. Сутрин вкъщи е някакъв ад – със събуждането си, в момента, в който види приготвените дрехи за ясла и се разплаква. Изпада в истерия, започва да се мята, при което обличането е някакво лудо дърпане на дрехи (аз обличам, той съблича), същото е с обувките. В сградата на яслата панаирът се повтаря с обуването на пантофите. Малкият посещава ясла от месец май, като не е имало момент, в който да е отишъл спокойно там. По мнение на персонала там е разстроен до обяд, но следобед вече е спокоен. Хапва си нормално, докато е там, спи накъсано следобед и се напишква (задължително в леглото). В нас никога не се е напишквал (спи без памперс на обед и вечер). Моля дайте ми съвет как бих могла да реагирам?!
Нормално е адаптацията да продължи до 2-3 месеца. Така, както е написано от Вас, сякаш тръгването на ясла вече се е превърнало в “ритуал” с дърпане на дрехи и панаири. Хубаво е, че детето яде нормално в яслата. Не е странно, че сънят му е накъсан и че се напишква в леглото. При преживяване на криза (промяна) често се случва да се наблюдава регрес в поведението. Тук въпросите са два: Каква е причината за нежеланието му да ходи на ясла? и Как да му се помогне? Мисля си, че за адекватен анализ на ситуацията и насоки е добре да направите консултация със специалист, за да могат да се изследват и различни области от живота на детето, Вашите взаимоотношения, реакции, как се справя с раздялата и др. Тук мога да дам само някои насоки и теми за размисъл, без претенции, че се отнасят точно до Вас. Тръгването на ясла е труден период както за детето, така и за майката. Често това е първата раздяла. Майката може да се чувства зле от нея, да плаче, да е нервна. Детето преживява това като сигнал за нещо страшно. То не иска да остави майка си в това състояние, притеснява се за нея. Ако скандалът е ескалирал, детето може да се преживее като отхвърлено и нежелано. Детето би било по-спокойно, ако вижда, че майка му също е спокойна, ако тя познава и се довярява на възрастните, които ще се грижат за него. Понякога е истинско предизвикателство да се разчупи един вече установен модел на случване на нещата (той се разстройва още като види дрешките). В такива случаи би могло да помогне да се промени цялата схема. Например бащата да води детето на ясла. Да му покаже друг модел на раздяла, справяне със страховете, емоциите (в случай, че това е причината детето да реагира така). Продължавайте да търсите, да експериментирате, да се учите и вижте кое поведение ще доведе до добър резултат в дългосрочен план. Ако имате нужда да поговорите по-подробно с някой за това, не се притеснявайте да се обърнете към специалист.
С уважение, Лиляна Тръпчева, детски психолог