Не искам да събудим майка ти

Понякога бъркам бебешката храна и протеина на прах. Или пък, когато трябва да спиш следобеден сън уикендите, бъркам вратата на спалнята с балконската врата и те слагам да спиш върху масата. Десет минути по-късно седя на балкона и опитвам да стопля ръцете ти, все едно си ледено сокче.

Но това е окей. Мога да го понеса, щом и ти можеш да го понесеш. Просто не искам да събудим майка ти.

Не знам как точно да ти го обясня. Но това всъщност е едно от малкото конкретни неща, които мога да направя за теб и за нея. Разбираш ли? Да, знам, че звучи жалко. Но тя върши много повече от мен. За живота ни. За теб. За нас. И ми се иска да мога да й се отплатя поне малко. Като й дам поне това.

Фредерик Бекман, писател,
откъс от „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“

2019-03-11T08:44:54+00:00март 11th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.