Синът ми се роди преди два месеца и все още не мога да преодолея раждането му. За съжаление, въпреки че имах най-добрата нагласа за раждането, обстоятелствата наредиха доста дълго и мъчително изпитание и за двама ни. Роди се естествено, макар да не мога да нарека така нищо от случилото се. Слава богу живи и здрави сме и двамата, но грубостта на екипа (не толкова към мен, колкото като цяло), това, че натискаха корема ми и цялостното усещане за несправяне, което изпитвам, ме карат да се чувствам зле и не знам кога и как ще мога да преодолея събитията. Най-много ме боли, че първите секунди живот на сина ми бяха в една напрегната и ужасна обстановка и нищо от това, което си бях представяла – като първи думи, първи контакт и т.н. не можаха да се случат. Все чета за импринтинга и важността на тези първи моменти и изпитвам толкова огорчение и вина, че не успях да ги дам на сина си. Има ли какво да направя оттук нататък? Предполагам с времето спомените ще се оталожат, но знам, че раждането и първите 40 дни са прозорец от време, който оказва отражение върху целия по-нататъшен живот. А моите бяха кошмарни. Моля за съвет и насоки!
Жалко е, че все още в България раждането не е съпроводено с адекватната подкрепа и отношение. Това, което сте преживяла Вие е реалната ситуация, която се случва на почти всяка българска жена в почти всяка болница при тези обстоятелства. И ние, както и Вие, като майки, искаме промяна и реални стъпки към нея, но въпреки усилията ни, процесът за промяна в съзнанието на “здравните работници” и обществената нагласа е бавен и труден. И тези раждания продължават да се случват и да оказват своят дълбок отзвук в майките и техните новородени.
Това, обаче, не бива да ни отнема от силата и решимостта да се преборим за любовта, която е по-силна от всички обстоятелства! Когато отдолу има любов, детето я чувства и това е най-важното! Щом знаете за важността на първия контакт, вероятно Ви е известен и фактът, че бебетата дори да не могат да говорят, разбират всичко! И вие може да му говорите и да му разкажете като на голям човек какво се е случило, какво сте искала да направите, а не сте могла, да го уверите, че “грешката” не е в него, нито във вас и че има понякога предизвикателства, които се случват въпреки нашите воля, желания и най-добри намерения. И най-важното, не трупайте върху себе си отговорности, които не са ваши! Не е във Ваша власт да режисирате обстоятелствата, вие нямате вина за случилото се. Друг е режисьорът, както и да го мислим, ние сме просто хора. Човек предполага, но Бог разполага. И когато нещо подобно се случи, можем само да го приемем със смирение и да продължим нататък, без вина и горчивина. Не е нужно към раната да добавяме и емоционалната отрова на разочарованието. А и в крайна сметка сте дала живот, а това е най-голямото и най-важното нещо и заслужавате да го оцените, да си благодарите и да се поздравите, че сте го направила и че сте живи и здрави! “Дадох най-доброто при тези обстоятелства , ти също, мое дете! Ти си чисто, невинно създание и имаш моята безусловна любов!“ – това може да са лечебните реплики за Вас.
Има и други, по-дълбоки методи за лечение на тази ситуация , но за тях ще Ви трябва помощ от специалист – Техника за Емоционална свобода -ТЕС, лечение на пренатална травма, констелация за раждането и други. Ако има нужда, потърсете ни!
Росица Божкова, психолог, дула и инструктор по йога